Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „ДЖИ АР ЧИПИНГ ООД, против Решение № 4054/21.07.2020г. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. дело № 14108/2019г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22002318005275-091-001 от 24.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1903/11.11.2019г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП.
Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в съдебното решение не е отразена действителната фактическа обстановка по изпълнение на спорните доставки. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата и обосновал неправилни правни изводи за липса на реални доставки. Излага доводи, че реалността на доставките е установена с представените фактури, приемо - предавателните протоколи, счетоводни записвания при получателя и изготвеното въз основа на тях заключение по ССчЕ. Акцентира, че съдебната практика на СЕС категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, заради неизправности при доставчика, при липса на доказателства за участие на ревизираното лице в данъчна измама. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения РА. Претендират се и разноски за двете инстанции.
Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, не изразява становище по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за частично основателна по следните съображения:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на „ДЖИ АР ЧИПИНГ ООД задължения за ЗДДС за данъчни периоди м. 01. и 02.2016г. в общ размер на 7 940, 08 лв. и лихви за забава в размер на 2 669, 06 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4 212, 76 лв. и лихви за забава в размер на 953, 80 лв.,
Установените с РА задължения за ДДС са резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01 и 02.2016 по 21 броя фактури, издадени от „ВИВАМЕЛ“ ЕООД с предмет – дървесина, капаци, целулоза.
Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на доставчика, който не е представил доказателства, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства – договор и кантарни бележки. Извършена е констатация, че писмените доказателствени средства не установяват несъмнено доставките. Обсъден е предметът на доставките и е отречено да е доказано превозването и предаването им предвид съдържанието на съставените кантари бележки, в които не е посочено място на претегляне и предаване, а и с оглед установените факти, че вписаните в някои от тях превозни средства не са собственост или наети от доставчика или РЛ. Изводи във вреда на РЛ са направени и от фактите, че доставчика няма регистрирани складови и търговски площи, собствени МПС, назначени лица по трудов договор, а и отразени покупки на транспортни услуги.
Установените с РА задължения за корпоративен данък за отчетен период 2016 г. са в резултат на извършени в този данъчен период корекция на счетоводния финансов резултат /СФР/ на ДЗЛ на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗКПО със сумата 39 700, 40 лева, представляваща данъчната основа на отчетените разходи по фактурите, за които е отречено правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.
С оспореното решение е отхвърлено оспорването срещу РА, в потвърдената му част.
Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗДДС.
При решаването на спора за съществуването на определените задължения за ДДС съдът е концентрирал обхвата на доказването до единствения спорен елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав – осъществяването на доставките. Отнесъл е към процесуалните тежести на жалбоподателя очакването за главно и пълно доказване на тези факти. АССГ е приел, че в хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, опровергаващи изводите на ревизиращите органи за липса на реалност на процесиите доставки. Не били представени други доказателства, различни от събраните в хода на ревизионното производство, които да установят чрез пълно и главно доказване реалност на процесиите доставки, поради което приел, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ВИВАМЕЛ“ ЕООД за данъчни периоди м. 01. и 02.2016г. в общ размер на 7 940, 08 лв. и лихви за забава в размер на 2 669, 06 лв .
Според първоинстанционното решение отказът да се зачетат разходите в размера на отчетените разходи по неосъществените доставки в данъчен период 2016 г. бил съобразен с правилата на чл. чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Оспореното решение е правилно.
Неоснователни са възраженията на касатора към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствените средства за установяване на фактите, релевантни за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от доставчика фактури. Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ е елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане. За ДЗЛ – субект на данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На същото разбиране за разпределянето на доказателствената тежест е основано и първоинстанционното решение. Съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които жалбоподателят не е провел несъмнено доказване.
Доставките по спорните фактури, издадени от „ВИВАМЕЛ“ ЕООД са с предмет – дървесина, капаци, целулоза, които са родово определени вещи и по силата на чл. 24 от ЗЗД, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно за реалността на доставките на стоките е необходимо установяването на основния правопораждащ факт, а именно прехвърлянето на собствеността върху тях.
Неоснователно е твърдението на касатора за представени приемо-предавателни протоколи. Такива не са били представени нито в хода на ревизията, нито при съдебното оспорване на РА. Настоящата инстанция счита, че при липса на приемо-предавателни протоколи и транспортни документи, предаването и транспортирането на стоките не е доказано. По делото е безспорно установено, че при извършена насрещна проверка на доставчика, от същия не са представени доказателства. От друга страна РЛ е представило освен процесните фактури, доказателства за осчетоводяването им и кантарни бележки. От съдържанието на кантарните бележки не може да се установи нито място на предаване, нито място на претегляне. Ето защо, наличието на кантарните бележки не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. Няма каквито и да е било данни, че транспорт е извършен, нито от доставчика, нито от получателя, нито от трето лице. Освен това, в хода на ревизията е установено, че вписаните в някои от кантарните бележки МПС не са собственост на доставчика. Не е установено също доставчика да има наети МПС или складови площи във връзка с уговореното в договора за продажба, че стоката се доставя от склад на доставчика в склад на получателя с транспорт на доставчика.
Доколкото ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество и различни доказателства. Тези доказателства може да не изхождат от доставчика /съгласно установената съдебна практика, получателят не може да бъде държан отговорен за непредставяне на доказателства от неговия доставчик, свързани с реалното изпълнение на доставката/. Но за реално осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права.
Неоснователно е касационното оплакване, че реалността на доставките се потвърждава от счетоводни записвания на РЛ и изготвеното въз основа на тях заключение по ССчЕ. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. В случая доказателства за реални доставки на стоки и услуги не са представени.
Правилни са и изводите на съда по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2016г., в резултат на увеличение на декларирания финансов резултат със сумата на непризнатите разходи по фактури, издадени от „ВИВАМЕЛ“ ЕООД. Изводите на приходните органи и съда, че по фактурите, издадени от посоченото дружество, са отчетени разходи, които не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ и вярно стопанската операция, са останали неопровергани в хода на съдебното производство. Липсата на реални стопански операции по фактурите, издадени от посочените доставчици, правилно е квалифицирана от приходните органи и съда като основание по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО за коригиране на финансовия резултат.
По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, поради което такова следва да бъде присъдено в размер на 1 003, 27 лв., определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4054/21.07.2020г., постановено по адм. дело № 14108 по описа за 2019 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „ДЖИ АР ЧИПИНГ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ломско шосе“ №1-А, представлявано от управителя У. Гарби, да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 1 003, 27 (хиляда и три лева и двадесет и седем стотинки) лева.
Решението не подлежи на обжалване.