Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 414/28.04.2020 г. по адм. д. № 140/2020 г. на Административен съд – София - област, с което по жалба на „ВД АГРО КОМЕРС“ ЕООД е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С247-0034029 от 27.12.2019 г.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и необоснован, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в заповедта са изложени ясно и точно фактическите и правни основания за налагането й. При определянето на срока на ПАМ е съобразена степента на обществена опасност, като продължителността на налагането й е справедлива и адекватна на извършеното нарушение. Намира, че изпълнението на ПАМ не засяга права и законни интереси в по–голяма степен от най–необходимото за целта, за която тя се налага. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба – „ВД АГРО КОМЕРС“ ЕООД оспорва нейната основателност с писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното решение АССО е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С247-0034029 от 27.12.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ВД АГРО КОМЕРС“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект - бензиностанция, находяща се в гр. Д., ул. „Международно шосе“ № 1, стопанисван от „ВД АГРО КОМЕРС“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 5 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „д“ ЗДДС отм. , ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.).
За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил, че установеното нарушение - несъхраняване на паспорта и свидетелството за регистрация на наличното в обекта и работещо фискално устройство е формално и същото е доказано от съставения протокол при извършената проверка. Отчел е още, че при извършената проверка не са установени други нарушения на данъчното законодателство, а установеното такова може да бъде отстранено незабавно и не е свързано с настъпване на вреди за фиска. След като е изложил подробни мотиви досежно дължимата преценка за съразмерност на мярката, съдът е приел, че налагането на ПАМ в случая е явно несъразмерно на преследваната от закона цел, посочена в чл. 22 ЗАНН, както и е в нарушение на принципите, залегнали в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС отм. , ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.- в редакция към момента на установяване на нарушението и издаването на оспорената заповед) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г. – в редакцията към издаване на ЗПАМ) предвиждат, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е задължено да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ.
В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не се съхраняват посочените в чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. документи. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. В тази връзка решаващият състав е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от касационната инстанция. След като установеното нарушение е констатирано за първи път и не е доказано от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то обоснован е изводът, че налагането на процесната ПАМ за срок от 5 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на Закон за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. По аргумент от чл. 22 ЗАНН обосновано първоинстанционният съд е съобразил както формалния характер на нарушението, така и обстоятелството, че веднага след извършването на проверката то би могло да бъде отстранено. Аргумент в тази насока е и последвалата отмяна на разпоредбата, на основание на която е наложена процесната ПАМ. Ето защо, като е достигнал до извода, че оспорената ПАМ е материално незаконосъобразна поради нарушение на принципа, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но в отговора си към касационната жалба същият е заявил изрично, че не претендира такива.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 414/28.04.2020 г. по адм. д. № 140/2020 г. по описа на Административен съд – София - област. Решението не подлежи на обжалване.