Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.В и В.В, двамата от гр. П., против решение № 2092 от 04.11.2019 г., постановено по адм. д. № 726/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната на решението, както и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.

По делото е постъпила и частна жалба от А.Р и В.Б по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК против определение № 3081 от 05.12.2019 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на определението, като се иска отмяната му и уважаване на молбата. Тези страни оспорват касационната жалба.

Ответникът кмета на община П. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

О. В съдебен съвет взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците община П., Г.Г, С.С, И.К – нотариус, Б.Б, В.Б, Л.Б, Р.Б, ПК „Наркооп“, ЕТ „С.С - Румифарм“, „Слънчеви лъчи – Провадия“ ЕАД и Районен съд – Провадия не вземат становище по жалбите.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Касационната жалба е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В.В и В.В, двамата от гр. П. против заповед № 269 от 15.02.2019 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено...