Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби на „М-Газ“ ЕООД, чрез адв.. А и на кмета на О. Р, чрез юрк.. Г, срещу решение № 17/06.07.2020 г. по адм. дело № 102/2020 г. на Административен съд – Русе. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът „О. М“ АД, чрез юрк.. В, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на оспорванията и моли за отхвърляне на жалбите. Претендира разноски – юрк. в.ие.

Ответникът „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез юрк.. П, не оспорва касационните жалби и моли за отмяна на решението и присъжданене на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за неоснователни.

С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № РД-01-2176/03.09.2015 г. на кмета на О. Р, с която на основание чл. 59, ал. 1 АПК във вр. с § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) /ЗА/ е постановил отказ за извършване на административна услуга по искане на „О. М“ АД, представляваща предоставяне на копия на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на разрешения за строеж № 268/11.06.2014 г. и № 270/11.06.2014 г. и преписката е върната на кмета на О. Р за извършване на исканата административна услуга при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Прието е, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като молбата, с която е поискано запознаване с материалите по преписката по издаване на процесните разрешения за строеж и получаване на копия от тях, е с правно основание чл. 34 АПК, което се окачествява като административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ ДР на ЗА, а при издаването на обжалвания акт административният орган е действал по предвидената в ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/ процедура, т. е. преквалифицирал е искането за предоставяне на информация като такова по ЗДОИ. Приел е, че административният орган не е дал ясни указания на заявителя дали искането е за предоставяне на административна услуга или е такова по смисъла на ЗДОИ, като е смесил двете производства с оспорената заповед. Съдът приема, че след като с влязъл в сила съдебен акт е налице произнасяне по въпроса за действието на разрешение за строеж № 462/07.06.2005 г., издадено на името на „Газоснабдяване Русе“ ЕАД – праводател на „О. С“ ЕАД /заличено/, в последствие „О. М“ АД, според което същото е валидно и има действие до 26.06.2018 г., както и предвид обстоятелството, че трасето на газопровода, разрешен с РС № 462/07.06.2005 г. преминава през същите имоти, в които преминава и трасето на обектите, разрешени с РС № 268 и РС № 270 за „О. М“ АД е налице законен интерес да получи търсената информация и се снабди с исканите административни актове, които имат публичен характер. Изрично е вписано в задължителните указания, дадени на административния орган, че в неговата компетентност е преценката какви по вид документи се съдържат в административните преписки и ползват ли се някои от тях със защитена информация.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано.

Обжалваното решение е постановено в изпълнение на указания по решение № 10534/05.07.2019 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 6088/2018 г., с което е обезсилено предходно решение № 4/26.03.2018 г. по адм. д. № 440/2015 г. на Административен съд – Русе, а също е при съобръзяване на определение № 1863/05.02.2020 г. по адм. д. № 678/2020 г. на ВАС, с което е отменено определение № 61 от 08.11.2019 г. по адм. д. № 445/2019 г. на Административен съд – Русе. Въпросът за заинтересоваността на „О. М“ АД и наличието на активна процесуална легитимация е разрешен именно с това определение на ВАС / № 1863/05.02.2020 г. по адм. д. № 678/2020 г. на ВАС/.

Законосъобразен е изводът на съда за допуснато от страна на административния орган нарушение на административнопроизводствените правила, предвид смесването на две напълно различни административни производства - по ЗДОИ и по ЗА във вр. с АПК, и непредоставяне на ясни и точни указания относно обосноваването на релевантните за съответното производство факти от страна на „О. М“ АД. След като е квалифицирал искането като такова за извършване на административна услуга, то органът е следвало да спазва правилата, съдържащи се в АПК, а не тези, съдържащи се в специалния ЗДОИ. Приложими в случая са разпоредбите на § 1, т. 2, б. „в“ ДР ЗА във вр. § 8 ПЗР АПК, а не тези на ЗДОИ. В § 1, т. 2 ДР ЗА се посочва кои от действията на административните органи представляват административна услуга. Буква „в“ на същата разпоредба определя като административна услуга извършването на други, различни от изброените, административни действия, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице. Отправеното от „О. М“ АД искане за снабдяване с незаверени копия от документи по преписките за издаване на двете разрешения за строеж попада именно в хипотезата на б. „в“ на § 1, т. 2 ДР ЗА, тъй като се търси достъп до преписи от документи, чрез които заявителя цели да защити евентуално свой твърдян законен интерес. И. поради това се явява обоснован и извода на съда за наличие на правен интерес за заявителя на административната услуга, който се извлича индиректно от разрешение за строеж № 462/2005 г. и данните за неговата презаверка във връзка с безспорния факт, че и с трите разрешения за строеж се засягат едни и същи имоти. Изложените доводи от касаторите във връзка с непопадане на „О. М“ АД в кръга на заинтересованите по чл. 149 ЗУТ лица са ирилевантни в това производство, тъй като обуславят наличие на активна процесуална легитимация за дружеството да оспорва двете разрешения за строеж по реда на чл. 215 ЗУТ, която хипотеза не е налице в настоящия казус. Р.та за строеж са публични административни актове, поради което по отношение на тях оспореният отказ е необоснован. Касателно останалите документи, приложени по административните преписка, правилно са дадени задължителни указания на административния орган за конкретна преценка, според вида на документите, кои подлежат на предоставяне на заявителя, с оглед вида и съдържанието им.

Предвид горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационните жалби – оставени без уважение, като неоснователни.

С оглед своевременно заявената претенция от ответника „О. М“ АД за разноски и изхода на делото,, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. в.ие, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в общ размер от 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 102/2020 г. на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА О. Р да заплати на „О. М“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски.

ОСЪЖДА „М-ГАЗ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „О. М“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата от 100 лв. /сто лева/, разноски . Решението е окончателно.