Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Г”ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес] представлявано от Б.К-управител, чрез адв.. Б срещу решение №364/17.01.2020 г. постановено по адм. д.№8203 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-22221018002184-091-001 от 24.01.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта с която е потвърден с решение №630/09.04.2019 г. на Директора на Дирекция „О”ЕООД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 122 000 лв. и лихви в размер на 40 170.58 лв., в резултат на извършени корекции на декларираните резултати за данъчни периоди както следва от м. 04.2013 г. до м. 06.2013 г. ; от м. 08.2013 г. до м. 12.2016 г. ; м. 04.2017 г. ; м. 05.2017 г. и от м. 07.2017 г. до м. 01.2018 г. Задълженията произтичат от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, във връзка с чл. 9 от ЗДДС.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу цитирания по-горе ревизионен акт, потвърден в обжалваната част от решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган за отказано право на данъчен кредит решаващият състав на АССГ е приел, че констатациите в хода на ревизионното производство, че доставчиците не са открити на декларираните от тях адреси и не са представили изисканите документи не са оборени в съдебното производство. Пред съда не са събрани доказателства различни от тези, които са част от ревизионната преписка. Ето защо е формиран извод, че от доставчиците не са представили никакви доказателства и липсва възможност за проверка на техните счетоводства. Препятствана е и възможността...