Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Областния управител на Област с административен център – К. Л. А. срещу Решение 401 / 14.12.2009 г. по адм. дело 282/2009 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, ІІ с-в. Касационният жалбоподател заявява, че не е доволен от постановеното решение, с което е отменена Заповед № 357/17.12.2008 г. на Областния управител на О. К. за одобряване на плана на новообразуваните имоти в местностите “К. Б.”, “Галевица”, “Могилата” и “Зад вакуумната фабрика”, намиращи се в землището на гр. К. в обхвата на имоти с идентификатори 41112.86.127 и 4112.86.374. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на приложимите материалноправни и процесуални правила. По подробно развити съображения моли да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.

От ответника С. К.в Константинов, чрез пълномощника му адв. Сл. Лазарова, е постъпил писмен отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Заинтересованите страни – Кметът на община К., М. П. Н., Ю. Я. Н. - Корчева, Д. Я. Б., К. Я. Н., К. Д. Д., М. Й. Ш., С. А.а Иванова и М. С. Л. – Николова, не изразяват становище по касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Счита, че съдът правилно е приел, че предвиждането на път № 374 е в несъответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5, изр. 2 и 4 ППЗСПЗЗ, тъй като ширината му е три метра, вместо изискваните 3.5 м, а предвиждането му е за друг, а не на обслужвания с този път имот. Възможността за друг по-икономично осъществим достъп до имот 132 чрез пътека по черния път по границата между имоти 130 и 131 сочи конкретното предвиждане за път 374 и като противоречащо на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Предвид посоченото счита, че Заповед № 357/17.12.2008 г. на Областен управител Кюстендил е незаконосъобразна и решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 401 от 14.12.2009 г. по административно дело № 282/2009 година, Кюстендилският административен съд, Втори състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № 357 / 17.12.2008 г. на Областния управител на О. К. за одобряване на плана на новообразуваните имоти в местностите “К. Б.”, “Галевица”, “Могилата” и “З. В. фабрика”, намиращи се в землището на гр. К. в обхвата на имоти с идентификатори 41112.86.127 и 4112.86.374.; ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на Областния управител на О. К. за издаване на заповед по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ съобразена с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и ОСЪЖДА Областния управител на О. К. да заплати на С. К.в Константинов от гр. К. деловодни разноски в размер 460 лева.

Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че одобряването на плана на новообразуваните имоти е обособен етап в реституционното производство и това е причината § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ да предвиди самостоятелното му оспорване. Специфичните процесуални правила по одобряването на помощния план и плана на новообразуваните имоти се съдържат в чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Цитираната норма установява изисквания към лицата изработващи плановете /чл. 28б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/, назначаване от областния управител на комисия за приемане на плановете с определен състав по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ; срок за разглеждане и ред за разгласяване на плановете /чл. 28б, ал. 3 и 4/; разглеждане на исканията и възраженията от комисията и отразяване на решенията по тях в окончателните проекти /чл. 28б, ал. 6/; изработване на окончателни проекти и одобряване на плана /чл. 28б, ал. 7 и 8/. Представените от С. К.в нотариални актове създават за него активна материална легитимация в контекста и на идентифициращото имота заключение на инж. Г.. Зачитането на титулите за собственост на жалбоподателя е било дължимо по арг. от чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, а пропуска на областния управител да стори това е в противоречие с материалния закон и опорочава издадения от него акт. Първоинстанционният съд е приел, че в противоречие със закона е извършено попълването на плана с имот № 127. Установяването на границите на този имот не е извършено по реда на чл. 28, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ. При утвърденото от експерта Гонев съществуване на кадастрален план за съответната местност, неоснователно този план не е ценен като един от информационните източници по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ; няма данни да е извършено геодезическото заснемане по чл. 28, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а и да е извършено, то очевидно е неточно, тъй като заснемането не съответства на материализираните граници. Приел е, че предвиждането на път № 374 е в несъответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5, изр. 2 и 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като ширината му е 3 м., вместо изискваните 3.5 м., а предвиждането му е за сметка на друг, а не на обслужвания с този път имот. Възможността за друг, по-икономично осъществим достъп до имот 132 чрез пътека до черния път по границата между имоти 130 и 131 сочи конкретното предвиждане за път 374 и като противоречащо на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. При тези съображения е постановен обжалваният акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. П. А.ивен съд - Кюстендил е приел, че

предвиждането на път № 374 е в несъответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5, изр. 2 и 4 от ППЗСПЗЗ. Площта на проектирания път е изцяло за сметка на имот 127, а предвиждането му е за сметка на друг, а не на обслужвания с този път имот. В разпоредбата на чл. 28, ал. 5, е установено, че се допуска проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3, 5 м. Също така

по изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3, 5 м. Съгласно експертизата изготвена от в. л. Гонев, дължината на проектирания път е 46, 30 м., а широчината е 3 м, което е в противоречие с цитираната разпоредба. Освен това от приетата и неоспорена по делото експертиза се установява, че при проектирането на път № 374 не е било възможно да се спази изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, изр. последно за имот № 132 да се прокара път, който да е част от имота, тъй като същият не граничи както с асфалтовия път, така и с черния път. Въпросният имот може да се обслужва само с пешеходна пътека от черния път. Вещото лице посочва, че теренните условия около имот 132 са такива, че в него е възможно да се обслужва само с пешеходна пътека от черния път покрай границата между имоти 131 и 130. Вещото лице е установило също, че разстоянието от имот 132 до черния път е 24 м, а до асфалтовия път през имот 127 е 43 м. Предвид констатациите на вещото лице и приетата и неоспорена експертиза, настоящият касационен състав счита, че след като е установено, че до имот № 132 има установен достъп, то не е налице основание за осигуряване на втори достъп и то за сметка на имот № 127.

Възражението на касационния жалбоподател, че кадастралният план на м. „Караджа бунар” от 1978 г. не е бил одобрен и влязъл в сила, поради което не е включен в техническото задание за изработване на ПНИ и заради това не е ползван като информационен източник, е неоснователно. При изготвяне на експертизата вещото лице за периода 1976-1978 год. е констатирало наличието на кадастрален план за м. „Караджа бунар” гр. К., съгласно който имоти 132, 131 и 130 са заснети като един общ имот 4076. Същата експертиза не е била оспорена от касатора и е приета без възражения от първоинстанционния съд. Въз основа на това доказателство правилно съда е мотивирал решението си.

Оплакването, че ответника по настоящата жалба не е направил възражение по реда на чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, поради което няма основание да оспорва процесната заповед също е неоснователно. Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на обжалване подлежи заповедта на областния управител, с която се одобрява ПНИ. Хипотезата на чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ установява възможност за подаване на възражение, а не задължение. Обстоятелството, че С. К.в не се е ползвал от визираната процедура не го лишава от възможността да обжалва процесната заповед.

Към касационната жалба не са приложени никакви писмени доказателства, които да доведат до други правни изводи, различни от тези, до които е достигнал и първоинстанционният съд.

Обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 14.12.2009 г. на Кюстендилският административен съд, Втори състав, постановено по административно дело № 282/2009 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Г. Г. Г.М.