Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Парти плейс” АД – гр. В. чрез процесуалния му представител адв. К. Ж. срещу решение № 302/12.02.2010 г., постановено по адм. дело № 868/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030802190/05.01.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 86/09.03.2009 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от месец декември 2007 г. до месец април 2008 г. по фактури, издадени от „Интер тръст” ЕООД и „Евро комерс 01” ЕООД, както и за определен корпоративен данък за 2007 г. Релевират се от касатора всички, посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, а тези които е обсъдил, са обсъдени превратно с един мотив, че всички представени частни писмени документи, удостоверяват изгодни за страната факти. Изводите на съда за липса на реалност на доставките се базирали на обстоятелството, че липсвали приемателно-предавателни протоколи и за предаването на вещите. Според касатора след като покупко-продажбата е консенсуален договор, същият се счита за сключен, когато се постигне съгласие между страните относно вещта и цената й и всички допълнителни обстоятелства, касаещи предаването на стоката, депозирането й в склад, документи, удостоверяващи транспорта й, предаването на МОЛ и др. не са елементи на договора за продажба. Касаторът излага доводи, че изводът на съда, че реалното предаване съвпада с момента на прехвърляне на собствеността, е неправилен. Според него ако мотивът на законодателя е бил да обвърже извършването на доставката на стоката с реалното й предаване, то нямаше да съществува разпоредба, която да обвързва доставката само с прехвърлянето на собствеността, което настъпва с постигане на съгласие на страните относно вещта и цената, които са най-съществените елементи на договора за продажба. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са представени доказателства за реално извършени услуги и реално прехвърляне на стоки.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: По ЗДДС.

За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел, че по договора от 15.11.2007 г. „Интер тръст” ЕОО се е задължил да извърши услуги по пълно обслужване на клиентите в обекти на „Парти плейс” АД със задължение изпълнителят предостави персонал с нужната квалификация, образование и трудов стаж, за които съдът е приел, че не е доказана реалността на уговорената услуга. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, което е констатирало, че с договор от 15.11.2007 г. е сключен договор за пълно обслужване, както и че според данните от персоналният регистър на НОИ през процесните периоди „Интер тръст” ЕООД е имал назначени работници по трудови договори, една част от които са работили в търговските обекти на възложителя „Парти плейс” АД. Съдът пак от заключението на вещото лице е направил извод, че услугите по договора са фактурирани и са осчетоводени като разходи за външни услуги, както и ДДС по тях е начислен, но не е внесен. За доставките на стоки – захар общо 742 820 кг. вещото лице е установило, че няма данни за нейната преработка или калкулирането в готова продукция, както е и продадена след ревизирания период. Освен захар, са закупени и боб, ориз и тоалетна хартия също, които не са включени в калкулация и са реализирани в непреработен вид. За други стоки – алкохолни напитки е прието от съда, че една част от тях са предлагани в обектите на жалбоподателя за директна консумация, като същото важи и за ядките и безалкохолните напитки.

С договор от 15.11.2007 г. възложителят „Парти плейс” АД е задължил изпълнителя „Интер тръс” ЕООД да му предостави персонал за обслужване на клиентите в обектите му с уговорена между страните цена от 150 000 лв. за три години. От съдебно-счетоводната експертиза, изслушана от първоинстанционния съд се установява, че през декември 2007 г. „Интер тръст” ЕООД е имал назначени 46 работници на трудови договори и тези работници са били предоставени на „Парти плейс”, а през 2008 г. – 57 бр., 65 бр., 64 бр. и 87 бр. Такива трудови договори обаче по делото няма представени и не може да се установи ако изпълнителят по договора от 15.11.2007 г. е предоставял работници в обектите на "Парти плейс" АД какво е било мястото на работа на тези работници, както и по какъв начин е организирано т. нар. в договора "пълно обслужване на клиентите" в посоцчените в договора обекти на възложителя - "Булгари" - гр. В., Vertu - гр. В., Еxit в гр. С. и в гр. П.. Данните от персоналния регистър на НОИ, въз основа на който вещото лице е извършило и своите констатации не е достатъчно, за да се приеме, че е налице изпълнение по договора от 15.11.2007 г., т. е. че работници на "Интер тръст" ЕООД са работили по трудов договор в обекти на "Парти плейс" АД с оглед договореностите между двете дружества, тъй като в справките от НОИ няма такива данни. Съдът е следвало при спазване принципа на служебното начало и обстоятелството, че е съд по същество да даде указания цитираните от вещото лице трудови договори да се представят по делото, за да извърши преценка и да провери дали работници на "Интер тръст" ЕООД са работили и в обекти на "Парти плейс" АД (кои обекти) с оглед договореностите между тези две дружества във връзка с договора за предоставяне на персонал. Тези доказателства са необоходими за преценка реалното изпълнение на договора от 15.11.2007 г. Като не е изяснил всестранно делото и не е събрал всички относими към спора доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и затова в тази част решението следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото в посочената част следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията на настоящия съдебен състав.

Относно доставките на хранителни продукти и напитки, фактурирани от „Интер тръст” ЕООД и „Е. К. 01” ЕООД спорният въпрос между страните е за тяхната реалност с оглед големите количества например на стоката – захар. В касационната жалба са изложени доводи за покупко-продажбата в гражданскоправен смисъл, за която е достатъчно да се постигне съгласие между страните относно вещта и цената й, а не с реалното й предаване. За целите на данъчното облагане не веднъж в свои решения ВАС, І отделение е посочвал, че е налице разлика между понятията „сделка” и „доставка”, като първото е според смисъла, вложен според гражданското и търговското право - юридически факт, който включва волеизявления на едно или повече лица и поражда определеното в тези волеизявления гражданскоправно действие. За да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС е необходимо освен сключването на сделка или намерение такава да се сключи, да бъде прехвърлена собственост върху стока срещу насрещна престация. В този смисъл са решения по адм. дело № 6610/2008 г. и адм. дело № 8825/2009 г. на ВАС, І отделение. Затова и в този смисъл съдебните състави се позовават на чл. 24, ал. 2 ЗЗД за доказване прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че не са ангажирани доказателства за предаване на стоките, поради липса на приемателно-предавателни протоколи, товарителници, данни за транспорт и кадрова обезпеченост, като се има предвид, че само захарта е в количества общо 742 820 кг. Представените в хода на първоинстанционното съдебно производство договори за наем и за отговорно пазене, не водят до други изводи. На първо място тези документи като частни не носят достоверна дата, а съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК за трети лица документът има достоверна дата от датата на заверката. Такава заверка посочените договори не съдържат и след като са представени едва в съдебното производство, следва да се приеме, че са съставени за целите на съдебното обжалване. Освен това фактурите също представляват частни документи и само наличието им е доказателства за наличие е на възникнало облигационно правоотношение между страните, но не и за реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно в посочената част и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. По ЗКПО.

Първоинстанцонният съд е мотивирал решението си в тази част с оглед изложените от него мотиви в частта по ЗДДС за 2007 г. относно фактурираните услуги от „Интер тръст” ЕООД за предоставяне на персонал. Затова и в тази част решението на съда е неправилно. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 т. 4 ЗКПО предвижда, че за отклонение от данъчно облагане се счита заплащането на възнаграждения за услуги, без те реално да са осъществени. След като в процесния случай не е изяснено осчетоводяването на разходи по тези услуги дали е по повод реално осъществени услуги с оглед договора от 15.11.2007 г., следва да се приеме, че и в тази част съдът е постановил решение, което подлежи на отмяна и да се върне за ново разглеждане от друг състав с оглед дадените указания по-горе в частта за определения ДДС услугите по договора от 15.11.2007 г. „предоставяне на персонал”. С оглед гореизложеното и в посочената обжалвана част решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане съгласно чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК съобразно указанията, дадени по-горе в частта по ДДС за услугата по договора от 15.11.2007 г.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 302/12.02.2010 г., постановено по адм. дело № 868/2009 г. по описа на Варненския административен съд в частта

, в която е отхвърлена жалбата на "Парти плейс" АД против РА № 030802190/05.01.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 86/09.03.2009 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от месец декември 2007 г. по фактури, издадени от „Интер тръст” ЕООД във връзка с договора от 15.11.2007 г., както и в частта за определен корпоративен данък за 2007 г. и ВРЪЩА

делото в посочените по-горе части на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му обжалвани части. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ А. Д.

С.А.