Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на И. С. М. с адрес: с. Г. П., община И., област Р., ул. “Еделвайс” № 26, подадена чрез процесуалния му представител адв. Димитров, срещу решение № 395/18.02.2011г. на Административен съд – гр. В., постановено по адм. д. № 2755/2010г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 1000877/11.05.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., ИРМ гр. Р., потвърден с решение № 511/21.07.2010г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ревизионното производство е започнало с издаването на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, издадена от длъжностно лице от данъчната администрация, което не е от кръга на лицата, посочени в чл. 112 от ДОПК, поради което неправилно е прието от съда, че ревизията е възложена от компетентен орган. Твърди се също така, че неправилно съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и законосъобразно основата за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и по чл. 48 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неправилно в данъчната основа са включени суми, постъпили по банковата сметка на ревизираното лице от А. Х., А. Г. П. и А. Й. М.. Установено е от показанията на посочените лица, разпитани като свидетели, че те са предоставили тези пари за закупуване на орехи и тиквено семе срещу...