Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 1057 от 27.02.2012 г. по административно дело № 9887/2011 г., Административен съд София - град е: 1) отменил решение № 470 от 12.10.2011 г. на главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” (СУСО), с което е потвърдено разпореждане № 2849 от 25.08.2011 г., издадено от директор Дирекция, Администрация „Краткосрочни плащания и контрол”; 2) разпоредил е връщане на административната преписка на главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” за ново произнасяне по жалба с вх. № 9465-336 от 13.09.2011 г. на „ЕР ХАУС” ЕООД, с ЕИК 175298907, подадена чрез прокуриста И. С., с вх. № 9465-336 от 13.09.2011 г., срещу разпореждане № 2849 от 25.08.2011 г., издадено от директор Дирекция, Администрация „Краткосрочни плащания и контрол”, при съобразяване на мотивите на съдебното решение; 3) осъдил Столично управление „Социално осигуряване” да възстанови от бюджета на Националния осигурителен институт на „ЕР ХАУС” ЕООД, с ЕИК 175298907, сума в размер на 50, 00 (петдесет) лева – направени по делото разноски за държавна такса.

Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от главния директор на Столично управление „Социално осигуряване”. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се потвърди решението на главния директор на Столично управление „Социално осигуряване”.

Ответникът по касация – „ЕР ХАУС” ЕООД, чрез процесуалните си представители в писмени отговор и защита и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и решението на съда да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Е. П. е едноличен собственик на капитала на „ЕР ХАУС” ЕООД и негов управител, тя е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане за времето от 08.11.2010 г. до 31.05.2011 г. – представила е болнични листове за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както следва: 1. № А20100241950 – с диагноза и причина за неработоспособността „бременност” и разрешен отпуск от 08.11.2010 г. до 22.11.2010 г., при режим „свободен”; 2. № А20100262476 - с диагноза „раждане”, причина за неработоспособността „майчинство” и разрешен отпуск от 23.11.2010 г. до 04.01.2011 г., при режим „болничен” – 5 дни и „домашен” – 37 дни; 3. № А20084126216 - с диагноза „едно живородено” и причина за неработоспособността „майчинство” и разрешен отпуск от 04.01.2011 г. до 23.03.2011 г., при режим „свободен”. Подала е заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни чрез осигурителя „ЕР ХАУС” ЕООД. За периода 08.11.2010 г. – 31.05.2011 г. са й изплатени парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 5757, 15 лв. През този период управлението на дружеството не е възложено на прокурист. Договор за това е сключен с И. С. на 28.07.2011 г. С договор от 22.01.2010 г. и анекс към него от 01.11.2010 г. „ЕР ХАУС” ЕООД в качеството си на възложител е възложил на „СБ Велева” ЕООД, считано от същата дата, организирането на счетоводството на изброени там еднолични търговци и юридически лица, между които е и „ЕР ХАУС” ЕООД. На 04.08.2010 г. Парова, като управител на „ЕР ХАУС” ЕООД, е упълномощила Н. Б. П. с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя да представлява „ЕР ХАУС” ЕООД пред ТД на НАП – София град, НОИ, Софийски градски съд, Агенция по вписванията и пред изброени в пълномощното банки, като извършва подробно упоменати в пълномощното действия. На неустановени дати в периода м. януари 2011 г. – м. май 2011 г. Парова е утвърждавала графици на работно време на служители в „Н. К.”, в които фигурира тя на длъжност управител. По делото не е установено и доказано дали Парова е осъществяла дейност съгласно графиците, дали е получавала възнаграждение за тази дейност и дали е била осигурявана.

Административното производство е започнало със заповед № Р-2634 от 29.06.2011 г., издадена от директор на Дирекция, Администрация „Краткосрочни плащания и контрол” (КПК), с която на основание чл. 107 от КСО е наредено извършването на пълна финансова ревизия по разходите на ДОО на „ЕР ХАУС” ЕООД за период 18.05.2007 г. – 31.05.2011 г. На 25.07.2011 г. е издаден ревизионен акт за извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО на „ЕР ХАУС” ЕООД, с пореден № Р-2634 на Столично управление „Социално осигуряване”. Към него е приложена една справка, която е неразделна част от акта. В резултат на ревизията е установен начет от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по справка № 1, както следва: главница – 5757, 15 лв., лихва 423, 98 лв. или в общ размер на 6181, 13 лв. В справката ревизиращият орган е приел, че по представени болнични листове № А20100241950, № А20100262476 и А20084126216 и заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение, на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, на Е. П. неправилно е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 08.11.2010 г. – 31.05.2011 г., тъй като през този период тя е упражнявала трудова дейност, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство по договор за управление. На 01.08.2011 г. търговското дружество е подало възражение. По повод на това финансовият ревизор е изготвил мотивирано заключение по чл. 110, ал. 2 от КСО за неговото потвърждаване и е предложил издаването на разпореждане за събиране на сумите по издадения ревизионен акт за начет. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО директорът на Дирекция, Администрация „КПК” е издал разпореждане № 2849 от 25.08.2011 г. за внасяне на сумата в общ размер на 6181, 13 лв. по ревизионния акт за начет. В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в” от КСО, „ЕР ХАУС” ЕООД е подало жалба срещу разпореждане № 2849 от 25.08.2011 г. по повод на която главният директор на СУСО се е произнесъл с решение № 470 от 12.10.2011 г., с което е потвърдил разпореждане № 2849 от 25.08.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е постановено „ЕР ХАУС” ЕООД да внесе сума в размер на 5757, 15 лв. главница, 423, 98 лв. лихва или всичко в размер на 6181, 13 лв. Главният директор на СУСО е приел, че упражняването на трудова дейност е всяко действие на изпълнителя по договор за управление и контрол, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството – сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата. Според него дори само полагането на подписи от Парова върху издавани от дружеството документи във връзка с организацията на работа в него и върху документи във връзка с дейността му, е трудова дейност като изпълнител по договор за управление, като за нея Парова има право на възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Предвид това е направил извод, че на Парова неправомерно и в нарушение на чл. 48а от КСО във връзка с чл. 46, ал. 3 и чл. 10 от КСО е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 08.11.2010 г. – 31.05.2011 г.

За да уважи сезиралата го жалба срещу решението на Главния директор на СУСО Административен съд София - град е приел от правна страна на първо място, че решението е немотивирано и от съобразителната му част се установява, че не са посочени конкретните фактически основания, дали основание на административния орган да приеме, че Парова е осъществявала трудова дейност в процесния период (чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК). За да приеме, че тя е осъществявала такава, органът е изброил няколко неиндивидуализирани документа, които Парова е подписала през този период, като те не са конкретизирани по дати на съставянето им, което препятства извършването на проверка от съда, дали и доколко такива са съставени и подписани от лицето във време, през което то е получавало обезщетение вместо възнаграждение по договора за управление с осигурителя. В хода на съдебното производство пред първата инстанция във връзка с дадени на ответника от съда в съдебното заседание на 19.01.2012 г. указания за разпределението на доказателствената тежест, процесуалният му представител е представил на 26.01.2012 г. молба, в която в седемнадесет точки е изброил конкретните документи, за които е твърдял, че Парова е подписала през процесния период. С. С. градски административен съд такова „поправяне” на допуснатия недостатък при издаването на оспореното решение, довел до липса на фактически основания на акта, е недопустимо, тъй като ще доведе до обсъждането на факти и обстоятелства, които не са обсъдени в оспорения акт.

В мотивите на проверявания съдебен акт е отразено и, че решението на главния директор на СУСО е постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил, че за дните през процесния период от 08.11.2010 г. – 31.05.2011 г., в които са съставяни от Парова документи, тя е съставяла такива в девет от дните. Само в тези девет дни от процесния период се е установило и доказало, че Парова е извършвала трудова дейност, но не е установено, дали тази дейност е такава, за която лицето подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство. В периода, за който е издаден болничен лист № А20100241950 и е разрешен отпуск от 08.11.2010 г. до 22.11.2010 г., не се е доказало Парова да е действала по какъвто и да е начин от името и за сметка на дружеството. Предвид така установеното съдът е намерил, че като е издал оспореното административно решение и е приел, че на основание чл. 46, ал. 3 от КСО Парова няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане за целия процесен период, тъй като е осъществявала трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, главният директор на СУСО е издал незаконосъобразен акт, който противоречи на материалния закон и на неговата цел – лицето да бъде обезщетено със суми от фондовете на ДОО за времето, през което не получава възнаграждение (чл. 40, ал. 1 от КСО). По делото се е установило, че Парова не е получавала каквото и да е възнаграждение за процесния период. В случая ревизионният акт обхваща целия период на временната неработоспособност, а през по-голямата част от периода лицето не е осъществявало никаква дейност, а когато е осъществявана такава – не е установено и доказано, че тя е основание за осигуряване на общо заболяване и майчинство. Освен това, от болничните листове се е установило, че част от периода покрива стационарно лечение, през което време Парова обективно не е могла да осъществява трудова дейност. Дори да е налице „нарушение” – осъществяване на трудова дейност, то не са изследвани и конкретизирани периодите, през които е ставало това, и дали за тези периоди лицето е следвало да бъде осигурявано за общо заболяване и майчинство за дейността си, а само за тези периоди законосъобразно е могло да бъде разпоредено внасянето на сумата по ревизионният акт.

Първоинстанционният съд е аргументирал и тезата, че липсата на учредена прокура по чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) или упълномощаване на търговски пълномощник по чл. 26 от същия закон сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че вписаният в Търговския регистър управител Парова е осъществявала трудова дейност като такава през целия процесен период. Няма разпоредба в законодателството, която да установява задължение за управителя да учреди прокура в случай на временна неработоспособност, а неизпълнението на това да влече като последица прекратяването на дейността на дружеството.

Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.

В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 46, ал. 3, чл. 10 и чл. 48а от КСО, чл. 21 и чл. 26 от ТЗ). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което е постановено „ЕР ХАУС” ЕООД да внесе сума в размер на 5757, 15 лв. главница и 423, 98 лв. лихва, или всичко в размер на 6181, 13 лв., като неправилно изплатено на Е. П. парично обезщетение за бременност и раждане за периода 08.11.2010 г. – 31.05.2011 г.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че в акта са изброени добре и се идентифицират по вид и период на издаването им посочените документи, което прави възможна проверката им, както и че повторното им изброяване в молбата от 26.01.2012 г. не следва да се приеме като поправяне на пропуски и въвеждане на нови факти и обстоятелства.

Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. С това правило законодателят е подчертал засиленото служебно начало в административното производство, допълнено с правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Основно правило в административното правосъдие е, че съдът преценява законосъобразността на оспореният пред него административен акт въз основа на фактическото основание за неговото издаване, така, както то е формулирано от административния орган. В издаденото решение административният орган не е изпълни гореизложените си задължения. В решение № 470 от 12.10.2011 г. на главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” са изложени мотиви, че Парова е подписвала трудови договори, заповеди за прекратяване на трудовите договори, изплащала е трудови възнаграждения, внасяла осигурителни вноски, подавала е данни до НАП и НОИ, подписвала е балансът на дружеството за 2010 г., както и други финансово–счетоводни документи. В случая тези документи са общо изброени и не са конкретизирани. Не са посочени колко броя трудови договори е подписвала, не са посочени номерата на тези договори, както и с кои лица са подписвани, нито кога са подписвани. Не са посочени колко броя заповеди за прекратяване на трудови договори е подписвала, не са посочени номерата на тези заповеди, както и за кои лица са подписвани, нито кога са подписвани. Тези пропуски се отнасят и за другите изброени от органа документи. Ако органът беше направил така изложените уточнения, можеше обосновано да се приеме, че документите са индивидуализирани по вид и период, но той не е направил това. С оглед на което правилни са изводите на съдът, че решението е немотивирано. Недопустимо е едва в съдебното производство органа да допълва мотивите на акта си, доизяснявайки фактическите основания за издаването му, несвоевременно въвеждайки и дописвайки ги. Трябва да се отбележи и, че извършването на реална трудова дейност не следва да се доказва с графици, който впоследствие касационният жалбоподател се опитва да изяснява и приобщава. Липсата на ясно, точно и коректно изложени данни и факти във връзка с издаване на акта не само препятства съдът да направи проверка по тях, но и не дава възможност на адресата му да се запознае с тях и да организира защитата си, т. е. по този начин се ограничава и нарушава правото му на защита, както обосновано е приел и АССГ.

Неоснователно е и възражението на касатора, че подписването на документите е вид трудова дейност от името и за сметка на дружеството, с оглед на което да се направи обобщен извод, че като цяло Парова не е спирала да извършва дейност по управлението му.

Според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от КСО за осигурено лице се счита всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Управителите на търговски дружества изпълняват функции и извършват дейност по управление и представителство, по силата на сключен договор за възлагане на управление, който по същността си е граждански договор, но за нуждите на осигурителното законодателство се счита, че дейността, която изпълнителят по този договор извършва е трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, а осигурените лица имат всички права по КСО, включително и правото на обезщетение за майчинство вместо възнаграждение за труд.

Правото на обезщетение се обуславя от обстоятелството дали правоимащото лице ползва отпуск или упражнява трудова дейност и затова при всеки конкретен случай е нужно да се изследва периода, през който лицето, получавало обезщетение, е упражнявало фактически трудова дейност. Въпреки доказателствената тежест, нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното дирене, касаторът е представил доказателства за твърденията си, че през целия период на получаване на обезщетението жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като управител на дружеството. Именно събраните по делото писмени доказателства, както и гласните такива, дадени от изслушания по делото свидетел, правилно възприети от съдът като пълни и безпристрастни, доказват, че Е. П. не е упражнявала каквато и да е дейност. От тях се установява, че управителката на дружеството е прехвърлила своите функции на Н. Б. П., И. С. и „СБ Велева” ЕООД. Формалното и механично полагане на подпис върху девет датирани документа не отнема повече от няколко минути и не е дейност, която да се осъществява цял ден. От нея няма престиран резултат. На Е. П. не е било начислявано и не е получавала възнаграждение по договора за управление, тъй като се е намирала в отпуск по майчинство, през който период се е грижила за детето си, не е посещавала предприятието и не е извършвала фактически действия, свързани с ръководството и управлението на дейността, а автоматичното полагане на подпис не следва да се приеме за такава.

В случая актът за начет е за целия период на временната неработоспособност, а от доказателствата се е установило, че ако тя е извършвала трудова дейност, то това е било само за девет дни, а видно от болничните листове, част от тях са за стационарно лечение, през което време ответницата по касационната жалба не може да извършва каквато и да е трудова дейност. За това е било необходимо контролните органи, съставили ревизионният акт за начет, да извършат проверка и да опишат по дати дните на нарушението и да издадат ревизионен акт за начет за тези дати. Защото само за тях тя може да бъде лишена от обезщетение за временна неработоспособност, според изричната разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО.

Неправилни са изводите на административния орган, че щом Парова няма сключен договор за прокура, не може да се приеме, че тя е преустановила дейността си във фирмата, като е прехвърлила управлението й на друго лице.

Същественият въпрос, който трябва да получи отговор, е как управителят на ЕООД следва да установи това прекъсване на търговската си дейност. В КСО не се съдържа отговор на този въпрос, а според чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, прекъсването на трудовата дейност се установява с писмена декларация по образец. В действащото (в позитивното) българско право липсва закон, който да задължава управителя на търговско дружество, прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство с договор за прокура по Търговския закон. Поради това и контролните органи, съставили ревизионния акт за начет в случая, незаконосъобразно са приели, че регистрираната като управител на ЕООД Е. П. може да установи прекъсването на трудовата си дейност за отглеждане на малко дете единствено с договор за прокура. С оглед на гореизложеното правилно съдът по съществото е извел извод, че липсата на учредена прокура по чл. 21 от ТЗ или упълномощаване на търговски пълномощник по чл. 26 от ТЗ сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че вписаният в Търговския регистър управител Парова, е осъществявала трудова дейност като такава през целия процесен период.

От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд София - град за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и ТЗ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Столично управление „Социално осигуряване” също е издал незаконосъобразен акт.

Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на главния директор на СУСО за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1057/27.02.2012 г. по административно дело № 9887/2011 г. на Административен съд София - град .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

Н.Г.