6№ 5385

гр. София, 22.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Р. ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

З. Р.

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1435 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Р. Б. чрез прокурор Л., и на К. М. П., чрез процесуалния му представител адв. Н., против въззивно решение № 5 от 04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 335/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 246 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 733/2022 г. на Окръжен съд – В. Т. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от К. М. П. срещу Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за следните суми: 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от ответника обвинение; и 2700 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в наказателното производство. В останалата му част до пълния претендиран размер от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, искът е отхвърлен.

Касационната жалба на Прокуратурата е срещу осъдителната част на решението за сумата от 20 000 лв., а касационната жалба на К. М. П. е срещу отхвърлителната част на решението за разликата над присъдените му 20 000 лв. до претендираните 50 000 лв.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.

Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на повдигнато и поддържано от ответника Прокуратура на Р. Б. обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, като наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда. Установил е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с прокурорско постановление по ДП № 51/2017 г. на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура В. Т. от 09.11.2018 г., като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 21.02.2019 г. е бил изготвен обвинителен акт, внесен в съда, като с Присъда № 22/03.12.2019 г. по НОХД № 64/2019 г. на Районен съд - Свищов ищецът е бил признат за виновен за отнемане на част от чуждите движими вещи, за които е било повдигнато обвинението. С Присъда № 19/13.02.2020 г. постановена по ВНОХД № 18/2020 г. на Окръжен съд – В. Т. е била отменена присъдата на РС – Свищов в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен, вместо което същият е бил признат за невиновен и по останалата част от обвинението. С решение № 97/09.07.2020 г. по н. д. № 342/2020 г. на ВКС е била отменена присъда № 19/13.02.2020 г. по ВНОХД № 18/2020 г. на Окръжен съд – В. Т. и делото е било върнато за ново разглеждане от нов състав, като всеки път окръжният съд е оправдавал изцяло ищеца, като с решение № 48/18.04.2022 г. по н. д. № 682/2021 г. на ВКС е оставена в сила последната присъда на окръжния съд № 10/03.06.2021 г. по ВНОХД № 248/2021 г. Съдът е приел, че поради влязлата в сила оправдателна присъда е налице основание за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди – негативни субективни преживявания от наличието на обвинение, поддържано пред съда. Изчислил е, че от привличането му като обвиняем – на 09.11.2018 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 18.04.2022 г. са изминали 3 години и 5 месеца, през които са били проведени общо 16 съдебни заседания. От свидетелските показания, които въззивният съд е кредитирал, като дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления, е направил извод, че ищецът е изпитал емоционален дискомфорт – бил е сринат, в шок, чувствал се е унизен, засрамен, изолирал се е и се е затворил в себе си. При определяне на справедливото обезщетение съдът е взел предвид и следните обстоятелства: воденото наказателното преследване, което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като първоначално ищецът е бил осъден, независимо от последващата оправдателна присъда; продължителността на наказателното производство, което е в границите на разумното с оглед извършените процесуалния действия; взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда, която е най-леката, поради което не е била ограничавана личната му свобода и същата не се е отразила съществено на социално-битовия му живот. Съобразил е и обстоятелството, че обвинението не е за престъпление в кръга на службата му, но към момента на извършване на деянието той е заемал длъжността „полицай“, към която обществените очаквания за по-висок морал и професионализъм са завишени и това предполага по-голям интензитет на болките и страданията с оглед личността и професията му. В тази връзка като пряка последица от незаконното обвинение е отчел и полицейската регистрация на ищеца, както и обществената разгласа на случая, тъй като ищецът е работел в малък град, където хората се познават, което е допринесло за разпознаваемостта му като крадец, съответно отбягването му от страна на хората, довело до изолирането му от социални контакти и наскърбяване от случилото се.

От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № 366д-507/15.02.2018 г. на Директора на ОДМВР В. Т. на ищеца, заемал към този момент длъжност „младши автоконтрольор“ първа степен в група „Охранителна полиция“, РУ Свищов, му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение за нарушения, свързани с деянието, за което впоследствие е бил подведен и под наказателна отговорност. Съдът е отбелязал, че дисциплинарното производство е предшествало наказателното и няма отношение към фактическия състав на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, респ. подсъдим. Приел е, че изпитваните от ищеца субективни негативни изживявания – унижение, неудобства, срам до известна степен се дължат и на отстраняването му от работа, в каквато насока са свидетелските показания. Въпреки посоченото, съдът е споделил извода на първостепенния съд, че дисциплинарното уволнение на ищеца следва да се съобрази при определяне размера на дължимото обезщетение, тъй като авторитетът и доброто име сред колегите и обществото са до известна степен компрометирани с налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание за тежки дисциплинарни нарушения, и това наказание е било признато за законно. Допълнил е, че финансовите притеснения, че две години е бил без работа, че трябва тепърва да се изгражда и да се реализира професионално, болезнената тема вкъщи пред децата, че вече не е полицай, не се явяват пряка последица от повдигнатото обвинение. В заключение съдът е определил, че предвид всички релевантни обстоятелства по делото, както и с оглед създадения от съдебната практика ориентир по аналогични казуси, обществено – икономическата обстановка в страната към момента на деликта, справедливото обезщетение в случая е в размер на 20 000 лв. Аргументирал се е, че по-висок размер на обезщетението не следва да бъде присъден, тъй като дисциплинарното наказание уволнение на ищеца не е било свързано с воденото наказателно производство, периода на наказателното производство е бил в рамките на разумния срок, както и не било доказано наказателното производство да се е отразило негативно върху здравето на ищеца.

Във връзка с иска за обезщетение за направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, съдът е приел, че същият е доказан от представените по делото договори за правна защита и съдействие от 21.11.2018 г. и 16.02.2021 г. и следва да бъде уважен в претендирания размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и след извършване на преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Твърди се, че е решен в противоречие с възприетото в т. 3 и т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. II от ППВС № 4/1968 г. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о. на ВКС и решение № 138 от 30.05.2019 г. по гр. д. № 4309/2018 г., IV г. о. на ВКС - предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на К. М. П. е поставен следният въпрос: „как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и следва ли решаващият съд при определянето на този размер да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното приложение на чл. 52 ЗЗД?“. Твърди се, че е решен в противоречие с т. II от ППВС № 4/1968 г. – предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от двете страни в производството въпроси касаят начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му, поради което следва да бъдат разгледани в тяхната цялост. Същите следва да бъдат обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), до един, по-общо формулиран правен въпрос, който се отнася до „Задължен ли е въззивният съд по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди?“. Този въпрос касае критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото. Съдът намира, че така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка за наличието на твърдяното и от двете страни противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г., както и с останалата цитираната практика на ВКС.

В заключение: съдът следва да допусне касационно обжалване на решение № 5 от 04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 335/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново

Прокуратурата на Р. Б. не дължи държавна такса за касационно обжалване, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС). На касатора К. М. П., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв., като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 335 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – В. Т.

УКАЗВА на К. М. П., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.