9№ 493/11.08.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВАЧЛЕНОВЕ: Г. М. ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при участието на секретаря К. Ц. и на прокурора О. Д. като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1435 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Р. Б. и на К. М. П., чрез процесуалния му представител, против въззивно решение № 5 от 04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 335/2023 г. от Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 246 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 733/2022 г. на Окръжен съд – В. Т. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от К. М. П. срещу Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за следните суми: 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от ответника обвинение; и 2700 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в наказателното производство. До пълния претендиран размер от 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, искът е отхвърлен.
Касационната жалба на Прокуратура на РБ е срещу осъдителната част на решението за сумата от 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, а касационната жалба на К. М. П. е срещу отхвърлителната част на решението за разликата над присъдените му 20 000 лв. до претендираните 50 000 лв.
В касационната жалба на Прокуратура на РБ се твърди, че съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, като не е анализирал поотделно всички обстоятелства, които е счел за увреждащи, както и не е направил правилна оценка на характера, интензивността и динамиката на упражнената спрямо К. П. наказателна принуда. Поддържа се, че ищецът не е доказал да е претърпял вреди над обичайните негативни емоционални преживявания, свързани с наличието на наказателно преследване. Оспорва се и изводът на съда, че независимо от липсата на пряка връзка между дисциплинарното уволнение на К. П. и воденото наказателно производство това обстоятелство следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В касационната жалба на К. П. се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се възражение, че определеният размер на обезщетението е занижен, тъй като е бил нарушен принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага се довод, че съдът не е отчел следните обстоятелства, имащи пряко отношение към определянето на размера на обезщетението: продължителността на наказателното преследване; същественото засягане на достойнството му, доброто му име и известността му в обществото; подлагането му на постоянен стрес и остро психо-емоционално напрежение вследствие на наказателното преследване, което е продължило и след внасянето на делото в съда и постановяването на осъдителна присъда от първоинстанционния съд; изпитваните унижение и срам в обществото и сред приятелите му; обстоятелството, че е изпълнявал полицейска служба в системата на МВР в сравнително малък град, поради което е бил познат на всички, и съответно това се е отразило на разгласяването на наказателното преследване сред познатите му и жителите на града.
Въззивното решение е влязло в сила по отношение втория обективно кумулативно съединен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
В открито съдебно заседание касаторът-ответник Прокуратура на РБ, представлявана от прокурор при ВКП, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Оспорва касационната жалба на ищеца и прави искане същата да бъде оставена без уважение.
Касаторът-ищец – К. М. П. в депозираното писмено становище поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.
С определение № 5385 от 22.11.2024 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – В. Т. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос: „Задължен ли е въззивният съд по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди?“, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г., както и с останалата цитирана практика на ВКС.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Отговорът на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 г., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 186 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г. о., решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., ІV г. о., решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 388 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о., решение № 192 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., ІV г. о., решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 год., ІV г. о., решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касаторите решения и др. Според приетите правни разрешения, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя след преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема горните разрешения, установени в практиката на ВС и ВКС.
По същество на касационните жалби:
Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на повдигнато и поддържано от ответника Прокуратурата на Р. Б. обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, като наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда. Установил е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с прокурорско постановление по ДП № 51/2017 г. на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура В. Т. от 09.11.2018 г., като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 21.02.2019 г. е бил изготвен обвинителен акт, внесен в съда, като с Присъда № 22/03.12.2019 г. по НОХД № 64/2019 г. на Районен съд - Свищов ищецът е бил признат за виновен за отнемане на част от чуждите движими вещи, за които е било повдигнато обвинението. С Присъда № 19/13.02.2020 г. по ВНОХД № 18/2020 г. на Окръжен съд – В. Т. е била отменена осъдителната присъдата на ищеца, вместо което същият е бил признат за невиновен и по останалата част от обвинението. С решение № 97/09.07.2020 г. по н. д. № 342/2020 г. на ВКС и с решение № 35/17.05.2021 г. по н. д. № 27/2021 г. на ВКС са били отменени присъди на окръжния съд и делото му е било върнато за ново разглеждане от нов състав, като всеки път окръжният съд е оправдавал изцяло ищеца, като с решение № 48/18.04.2022 г. по н. д. № 682/2021 г. на ВКС е оставена в сила последната присъда на окръжния съд № 10/03.06.2021 г. по ВНОХД № 248/2021 г. Съдът е приел, че поради влязлата в сила оправдателна присъда е налице основание за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди – негативни субективни преживявания от наличието на обвинение, поддържано пред съда. Изчислил е, че от привличането му като обвиняем – на 09.11.2018 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 18.04.2022 г. са изминали 3 години и 5 месеца, през които са били проведени общо 16 съдебни заседания. От свидетелските показания, които въззивният съд е кредитирал като дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления, е направил извод, че ищецът е изпитал емоционален дискомфорт – бил е сринат, в шок, чувствал се е унизен, засрамен, изолирал се е и се е затворил в себе си. При определяне на справедливото обезщетение съдът е взел предвид и следните обстоятелства: воденото наказателното преследване, което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като първоначално ищецът е бил осъден, независимо от последващата оправдателна присъда; продължителността на наказателното производство, което е в границите на разумното с оглед извършените процесуални действия; взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда, която е най-леката, поради което не е довела до ограничаване на личната му свобода и не се е отразила съществено на социално-битовия му живот. Съобразил е и обстоятелството, че обвинението не е за престъпление в кръга на службата му, но към момента на извършване на деянието той е заемал длъжността „полицай“, към която обществените очаквания за по-висок морал и професионализъм са завишени и това предполага по-голям интензитет на болките и страданията с оглед личността и професията му. В тази връзка, като пряка последица от незаконното обвинение е отчел и полицейската регистрация на ищеца, както и обстоятелството, че случаят е получил обществена разгласа, тъй като ищецът е работел в малък град, където хората се познават, което е допринесло за разпознаваемостта му като крадец, съответно отбягването му от страна на хората, довело до изолирането му от социални контакти и наскърбяване от случилото се. Съдът е установил, че със заповед № 366д-507/15.02.2018 г. на директора на ОДМВР В. Т. на ищеца, заемал към този момент длъжност „младши автоконтрольор“ първа степен в група „Охранителна полиция“, РУ Свищов, му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение за нарушения, свързани с деянието, за което впоследствие е бил подведен и под наказателна отговорност. Съдът е отбелязал, че дисциплинарното производство е предшествало наказателното и няма отношение към фактическия състав на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, респ. подсъдим. Приел е, че изпитваните от ищеца субективни негативни изживявания – унижение, неудобства, срам до известна степен се дължат и на отстраняването му от работа, в каквато насока са свидетелските показания. Въпреки посоченото, въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, като е съобразил дисциплинарното уволнение при определяне размера на дължимото обезщетение. Допълнил е, че данните за финансови притеснения, обстоятелствата, че две години е бил без работа, както и че тепърва трябва да се реализира професионално, болезнената тема вкъщи пред децата, че вече не е полицай, не се явяват пряка последица от повдигнатото обвинение. В заключение съдът е определил, че предвид всички релевантни обстоятелства по делото, както и с оглед създадения от съдебната практика ориентир по аналогични казуси, обществено – икономическата обстановка в страната към момента на деликта, справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лв.
Предвид отговора на правния въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира жалбата на Прокуратурата на РБ за частично основателна, а на касатора К. М. П. за неоснователна, поради следните съображения:
Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящия състав на ВКС /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, но не е преценил в достатъчна степен значението им. В резултат на това, неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 ЗЗД, като определеният за репариране на претърпените морални вреди размер на обезщетението е необосновано завишен.
Настоящият съдебен състав взе предвид следните конкретно установени обстоятелства от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението: воденото срещу ищеца наказателно производство е било за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, което обаче не е било във връзка със заеманата преди уволнението му длъжност в системата на МВР. Производството е продължило в разумен срок - 3 години и 5 месеца, в който период по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“. В този смисъл въззивният съд декларативно е посочил това обстоятелство, но не е отдал нужното му значение, че това е най-леката мярка за неотклонение, която не се е отразила на живота на ищеца, не е било ограничено правото му на свобода и свободно придвижване. Действително, като засилваща негативните преживявания на ищеца следва да бъде отчетена и несигурността му, предвид първоначално постановената осъдителна присъда. От друга страна, обаче следва да бъде съобразено, че предвид разумния срок на наказателното производство последващата я оправдателна присъда е постановена в сравнително кратък период от време, което естествено е донесло облекчение на ищеца.
На следващо място, правилно въззивният съд е посочил, че към длъжността „полицай“ обществените очаквания за по-висок морал и професионализъм са завишени и това предполага по-голям интензитет на страданията и неудобството. Но при оценката на конкретно установените и търпени в тази връзка морални вреди от накърняване на репутацията му не е съобразил, че те не са по-високи от обичайните при други подобни случаи. Всяко наказателно производство води до изпитване на негативни емоции и стрес у обвинения, с оглед очакването на бъдеща репресия. Установените по делото, от събраните свидетелски показания, състояния на нервно напрежение, огорчение, безпокойство, шок, стрес, засягане на достойнството, срамът, който е изпитвал, предвид това, че случаят е получил разгласяване сред хората, тъй като е живеел в малък град, поради което се е изолирал, трудностите в семейството, причинени от воденото наказателно производство несъмнено са се отразили негативно на ищеца, но не в тежка степен и са обичайните за едно лице, подложено на наказателно преследване. По делото обаче липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от нормалните за лице в неговото положение.
При обсъждане влиянието на наказателното производство върху здравословното състояние на ищеца, въззивният съд правилно е отчел стреса и психическото напрежение от наказателното производство, но не е съобразил в нужната степен обстоятелството, че липсват доказателства за намалена работоспособност, за трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца, за настъпило общо увреждане на физическия и психологическия му статус и/или за обостряне на някакви заболявания, хронични състояния и др., като според показанията на свидетеля М. към настоящия момент ищецът отново е започнал да си търси работа и да се стреми към реализация в обществото, поради което следва да се приеме, че е преодолял в достатъчна степен негативните преживявания съпътстващи наказателното му преследване приключило с оправдателна присъда.
Неправилно въззивният съд е приел, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, във връзка с воденото срещу него наказателно производство, следва да вземе предвид и проведеното срещу него дисциплинарно производство. От представената заповед № 366д-507/15.02.2018 г. се установява, че налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е предшествало привличането му като обвиняем с постановление от 09.11.2018 г. Предвид посоченото, оставането на ищеца без работа не се установява да е във връзка с привличането му като обвиняем и следователно вредите, произтекли от това обстоятелство – притесненията за финансовото състояние на ищеца и съответно грижата за семейството му, не следва да се вземат предвид при определяне на справедливото обезщетение. Следва да се посочи, че на обезщетение подлежат единствено вредите в пряка връзка с действията на органите на Прокуратурата, а не и на органа по назначаването във връзка със заеманата от ищеца преди уволнението длъжност.
След съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към прилагането на законовия критерий за справедливост настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с проведеното срещу него наказателно преследване възлиза на 10 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната и на възприетото в съдебната практика по сходни случаи, както и съблюдава целта на присъденото обезщетение - да се репарират действително претърпените неимуществени вреди без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Посоченото налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Обжалваното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на К. М. П. разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта за разноските над сумата от 350,42 лв., се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като касационната инстанция постанови решение, с което да отхвърли претенцията за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските над сумата от 350,42 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, на основание чл. 293, ал. 1, във вр. с ал. 2 ГПК,Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5/04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 335/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта, с която е потвърдено решение № 246 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 733/2022 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. за осъждането на Прокуратура на Р. Б. да заплати на К. М. П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до присъдените 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2022 г., както и в частта за разноските над сумата от 350,42 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. П., с ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 202 – адв. Н. против Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв. /разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 335/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.