ОПРЕД ЕЛЕНИЕ

№ 50205

гр. София, 17.10.2022 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. Ч: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Н. т. д. №2247 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. П. С., в качеството на пълномощник на Х. Ф. М. и Ф. Ф. М. за изменение на постановеното по делото решение №10 от 02.06.2022г. в частта за разноските, като на адв. С. бъде присъдена допълнително сумата 765 лева, представляваща разлика между дължимите се в негова полза разноски за производството пред СГС от общо 3530 лева и присъдените му такива от 2 765 лева, както и сумата 492, 86 лева, представляваща разлика между дължимите му се разноски за производството пред САС в размер на 1730 лева и присъдените му такива в размер на 1237, 14 лева. Молителят поддържа, че при присъждане на адвокатско възнаграждение съдът неправилно е изходил от съотношението между цената на предявените искове и уважената част от тях. Позовава се на определение № 7 от 17.01.2022г. по т. д. №339/21г. на ВКС и определение № 60388 от 09.11.2021 г. по ч. т.д. №338/21г. на ВКС, според които при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 от ГПК, като последната регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, докато разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В посочените актове е прието, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. липсва...