Р Е Ш Е Н И Е№ 10гр. София, 02.06.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

при секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2247 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба на Х. Ф. М. и Ф. Ф. М., конституирани в хода на производството като наследници на починалия ищец Ф. Ш. М., срещу решение №1268 от 17.06.2020г. по гр. д.№3622/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение №3620 от 20.05.2019 г. по гр. д.№10385/2016г. на Софийски градски съд, I-12 състав, в частта за отхвърляне на предявения частичен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. /общо/ до 200 000 лева - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на първоначалния ищец в резултат на ПТП от 12.02.2014г., при което е починал баща му Ш. Р. М., ведно със законната лихва от увреждането.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в атакуваната част е неправилно, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК. Твърдят, че съдът е определил занижен размер на полагащото се на техния наследодател обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на допуснато неправилно приложение на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В жалбата сочат, че апелативният съд неправилно е приел като критерий за определяне на справедлив размер на обезщетението възрастта на починалия, без да съобрази изцяло силната емоционална връзка между последния и лицето, претендиращо обезщетение. Също така неправилно било отчетено като критерий обстоятелството, че починалият и правоимащият са живели в отделни домакинства и държави,...