О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2730
София, 21.10.2024 година
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 795 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадената чрез адв.Г. Д. и адв.И. В. касационна жалба на ответника „Силотех-Бул“ ООД, [населено място], срещу решение № 533/26.07.2023г. по възз. т.д.№ 204/2023г. на САС, поправено с решение № 630/12.10.2023г., за потвърждаване на решение № 1411/10.12.2022г. на СГС в обжалваните от касатора части, с които е осъден да заплати на „Д. Б. Б. ЕООД, [населено място], на осн. чл.92 ЗЗД, договорна неустойка, съгласно чл.21, ал.6 от развален предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на строителен продукт от 01.03.2018г., а именно за част от направените разходи за изпълнение на договора до развалянето му в размер на 6480лв. за наем на фургон и ограда и за размера над 65 520лв. до претендираните 131 040лв. за проектиране, както и фиксирана сума в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 13.06.2022г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба на ответника са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът поддържа, че решението е постановено нарушение на разпоредбата на чл.12 ГПК относно задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото и на доводите на страните по вътрешно убеждание и на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК за мотивираност на съдебния акт. Процесуално незаконосъобразни според ответника са и изводите относно констативния протокол на нотариуса. В тази връзка поддържа, че нотариусът е следвало, на осн. чл.580 ГПК да удостовери наличието на документите, свързани със сделката, изявлението на ищеца за сключване на окончателен договор, молбата за изповядване на сделката и проект за нотариален акт с приложени документи, каквото удостоверяване в случая липсва. Счита, че констативният протокол на нотариуса е тълкуван разширително от въззивния съд. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон, разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, въззивният съд е допуснал констатираните от нотариуса действия и изявления да бъдат допълвани или опровергавани със свидетелски показания. Намира, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е преценявал свидетелските показания на св.А., съгласно чл.172 ГПК, предвид нейната заинтересованост да дава показания в полза на ищеца, и е игнорирал направените от касатора възражения в тази връзка. Поддържа, че е неправилно прието да не е оспорил по основание и по размер задължението за неустойка в размер на сумата 50 000 евро, поради което по него са изложени само най-общи изводи. По отношение на втората покана от 02.03.2020г., подписана лично от управителя М.Б., счита, че посоченото в нея задължение за представяне на документи е неопределено, тъй като те не са посочени конкретно, поради което не е налице неизпълнение, за което да дължи обезщетение. Релевира, че съдът не е съобразил дали обективно е било възможно да се сключи окончателен договор в нотариален акт на посочената дата. Според ответника е неправилно прието, че, щом не се е явил за сключване на окончателния договор, това е достатъчно и освобождава ищеца от добросъвестното изпълнение на неговите задължения, вкл. и полагане на грижата на добър търговец. Счита, че по този начин е неправилно прието, че не се дължи добросъвестност при изпълнение на договорните задължения. Необсъдено според ответника е и възражението му относно нарушаване на правилата на добросъвестността при извършването от ищеца на разходи за фургон и ограда преди започване на строителството. Намира, че за тези разходи не е налице втората предпоставка на чл.82 ЗЗД–разходите да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Същите доводи са поддържани и по отношение на оспорените разходи за проектиране, които според ответника е могло да бъдат ограничени от ищеца при полагане на грижата на добър търговец, като отправи възражение за прихващане на проектанта с вземането си за неустойка за забава. Оспорва да е налице признание на факта, че заплатеното от ищеца възнаграждение за проектиране съответства на пазарното за този вид дейност. Ответникът намира, че в тази част мотивите са непълни и противоречиви и е невъзможно да бъде проверена логиката на съда. Оспорва, като извършен при неправилно приложение на разпоредбата на чл.92 ЗЗД, извода за дължимост на фиксираната сума за неустойка, отделно и независимо от присъденото обезщетение за направените разходи в пълен размер. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на направените разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 по следните въпроси:
1. Допустим ли е разпит на свидетели за опровергаване на съдържанието на нотариален акт - констативен протокол, изготвен в предвидената то закона форма?
2. Допустими ли са свидетелски показания за допълване съдържанието на констативен нотариален протокол, с цел установяването на изготвен проект на нотариален акт, когато такъв не е бил представени и не е посочено неговото представяне в нотариалния протокол?
3. Може ли със свидетелски показания да се установява изпълнението на договорни задължения, които налагат представянето на писмен документ – проект на нотариален акт за учредяване на право на строеж в изпълнение на предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение?
4. Може ли да се приеме, че с явяването си пред нотариус за сключване на нотариален акт канещият е заявил и готовност за сключването на сделката при условие, че такова изрично негово изявление не е отразено в констативния нотариален протокол? Какви са правомощията на нотариуса при покана за сключване на нотариален акт за учредяване на право на строеж върху жилищна сграда - следва ли да провери готовността на канещия за сключването на нотариалната сделка чрез проверка на представените от него документи и следва ли тази проверка да бъде отразена в нотариалния акт?
5. Как следва да се възприема констативният нотариален протокол, издаден по реда на чл.593 ГПК, относно удостоверените в него обстоятелства – разширително или стеснително?
6. Представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът на съда при отделяне на спорното от безспорното да пропусне ясно да посочи дали и как се оспорва акцесорният иск за неустойка за неизпълнение и съответно да укаже на страните разпределение на доказателствената тежест по този иск? Освободен ли е съдът от задължение да посочи в доклада всички претенции и основните възражения на страните в случаите на предявяване на акцесорни искове, какъвто е този за неустойка за неизпълнение?
7. Освободено ли е ищцовото дружество от задължението за полагане на грижата на добър търговец спрямо неизправното ответно дружество и носи ли задължение да ограничава разходите, свързани с изпълнението на договора между страните, като избягва да прави ненужни разходи по осигуряване на строителния терен преди да има одобрени строителни книжа и издадени актове по строителството, в частност – преди да има съставен протокол образец № 2 за определяне на строителна линия и даване на ниво?
8. Включва ли се в грижата на добър търговец задължението на дружеството да приспадне договорена неустойка за забава, когато такава обективно е налице?
9. Включва ли се в понятието „грижата на добър търговец“ задължението на строителя да договори пазарна стойност на проектирането на сграда, за която е договорил учредяване на право на строеж, при положение, че не твърди да се касае за договор с оглед на особените качества на изпълнителя (intuito personae)?
10. Когато търговецът е могъл да ограничи щетите си по изпълнението на договора с възложителя-учредител на право на строеж, но не го е направил и не е положил грижата на добър търговец, има ли право да претендира обезщетение от възложителя и за тези вреди, макар и да са преки и непосредствени, след като е могъл да ги предотврати, но не го е направил?
11. При неполагането на грижата на добър търговец има ли право на обезщетение за всички преки и непосредствени вреди и включват ли се излишните разходи и платените възнаграждения, в т. ч. и неприхванатата неустойка, съответно платените възнаграждения над пазарните стойности?
12. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и поотделно?
13. Противоречи ли на добрите нрави уговорената между страните неустоечна клауза?
С подадения чрез адв.С. А. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищецът „Д. Б. Б. ЕООД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.
Постъпила е и касационна жалба от ищеца „Д. Б. Б. ЕООД, [населено място], срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните от него части, с които е присъдена законната лихва върху главниците за сумите 98 882.90лв., 50 000 евро и 158 062.32лв., считано от 12.06.2021г. Искането е за отмяна на решението в тези части и за присъждане на законна лихва върху посочените главници, считано от от 30.06.2020г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 по следните въпроси:
1. Писмен договор може ли да бъде развален с връчване на препис от исковата молба?
2. От кой момент се счита развален един двустранен договор при съдебен спор между страните – от формалното връчване на исковата молба с волеизявление за разваляне на договора от страната или с писменото признание на страната, че е получила книжата и документите по това производство, включително и издаден изпълнителен лист по същото?
Ищецът е въвел и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.
С писмен отговор насрещната страна „Силотех-Бул“ ООД, [населено място], оспорва допустимостта на касационната жалба на насрещната страна, евентуално - наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.
Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в законния срок и отговарят на процесуалните изисквания за съдържание и приложения. Противно на поддържаното в писмения отговор на ответника, касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частта по акцесорния иск е допустима, независимо от цената на този иск, тъй като въззивното решение е обжалвано и в частта по главните искове.
Производството по делото, приложеното т. д.№ 1203/2020г. на СГС, е образувано по подадената на 30.06.2020г. искова молба на „Дрийм билдинг България“ ЕООД, [населено място]. По нея постановено неприсъствено решение № 260684/27.04.2021г., с което „Силотех-Бул“ ООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Дрийм билдинг България“ ЕООД, [населено място], сумата от 93 882.90лв. – заплатена от ищеца в изпълнение на чл. 2 от сключения между страните Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на строителен продукт от 01.03.2018г. и получена от ответника на отпаднало основание, поради разваляне на договора; сумата от 158 062.32лв.– направени от ищеца разходи във връзка с изпълнение задълженията му по договора и получена от ответника на отпаднало основание, поради разваляне на същия договор, и договорна неустойка в размер на; 50 000 евро, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 30.06.2020г. до окончателното им изплащане.
По подадената от „Силотех-Бул“ ООД, [населено място], молба за отмяна на постановеното срещу него неприсъствено решение, по която е образувано приложеното т. д.№ 787/2021г. на САС, е постановено решение № 150/10.03.2022г. С него неприсъственото решение е отменено, на осн. чл.240, ал.1, т.1 ГПК, и делото е върнато за ново разглеждане на СГС от друг състав от фазата на връчване на ИМ.
За новото разглеждане на спора е образувано приложеното т. д.№ 505/2022г. на СГС. В изпълнение на дадените указания от въззивния съд е извършено ново връчване на ИМ, като ИМ е получена от ответника чрез процесуалния му представител на 09.06.2022г. С постановеното по делото решение № 1411/10.12.2022г. „Силотех-Бул“ ООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Дрийм билдинг България“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 93 882.90 лв., представляваща платена цена по предварителен договор за учредяване на право на строеж от 01.03.2018г., който е развален; както и, на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 50 000 евро и сумата от 158 062.32лв., представляваща разходи във връзка с изпълнение на договора преди развалянето му, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.06.2021г. до окончателното им изплащане.
Срещу решение № 1411/10.12.2022г. по т. д.№ 505/2022г. на СГС са постъпили въззивни жалби и от двете насрещни страни, с които решението е обжалвано само частично. Ищецът е обжалвал решението, в частта, с която е присъдена законната лихва върху сумите 93 882.90лв., 158 062.32лв. и 50 000 евро, считано от 12.06.2021г., поддържайки, че законната лихва върху тези суми е дължима и е следвало да бъде присъдена от подаване на исковата молба на 30.06.2020г. Ответникът е останал недоволен от решението в осъдителната му част, с която е присъдена неустойка за сумата 50 000 евро, както и за част от претендираните разходи за изпълнение на договорните задължения до разваляне на договора, а именно за сумата 6480лв., представляваща претендираните разходи за наем на ограда и фургони, и сумата 65 520лв., представляваща половината от претендираните разходи за проектиране, както и в частта, с която е присъдена върху главниците законната лихва, считано от 12.06.2021г.
Преди всичко въззивният съд е констатирал, че, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ГПК за сумата 93 882.90лв., заплатена от ищеца по сключения с ответника предварителен договор от 01.03.2018г. и получена от ответника на отпаднало основание, поради разваляне на договора. Посочил е, че с влязлото в сила в тази част решение е прието, че ищецът е бил изправна страна по сключения с ответника предварителен договор от 01.03.2018г. и е имал право да го развали, тъй като е заплатил уговорената цена и е изпълнил и останалите задължения по чл.10, ал.1 от договора; налице е виновно неизпълнение на съществено насрещно договорно задължение на ответника, а именно на задължението за сключване на окончателен договор, чиято изискуемост е било уговорено да настъпи след покана, каквато е отправена от ищеца и е надлежно получена от ответника чрез неговия управител; към момента на отправяне на поканата са били изпълнени предвидените в чл.10, ал.1 от договора изисквания, поради което изявлението за разваляне на договора, направено с исковата молба, е породило потестативния си ефект и договорът е развален, поради което ответникът дължи да върне получената по договора престация в размер на сумата 93 882.90лв.
Съставът на апелативния съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и във връзка с иска, с правно основание чл.92 ЗЗД. Споделен е изводът, извършен при тълкуване на волята на страните, изразена в договорната клауза на чл.21, ал.6, че уговореното в нея неустоечнозадължение на ответника при разваляне на договора, поради забава, продължила повече от месец, е обвързано не само с непредставяне на необходимите документи, а с несключване на окончателния договор, а неустойката е двукомпонентна и се състои в две санкционни последици – първата е определена по вид и определяема по размер и е за възстановяване на направените разходи за извършване на дейността, а втората е за заплащане на фиксирана сума в размер на 50 000 евро. Възприет е и изводът, че така уговорената неустоечна клауза не противоречи на чл.9 ЗЗД, поради което при разваляне на договора при продължила повече от месец забава на ответника да изпълни задължението си за сключване на окончателен договор той дължи неустойка в размер на направените от ищеца разходи за дейността по договора, заедно с посочената фиксирана сума.
По отношение на претендираните разходи за извършване на дейността въззивният съд е съобразил, че с въззивната жалба на ответника са оспорени само половината от претендираните разходи за проектиране в размер на 65 520лв. и изцяло претендираните разходи за наем на ограда и фургон в размер на 6480лв.
Съставът на апелативиния съд е обсъдил и е счел за неоснователно поддържаното в жалбата на ответника възражение, че ищецът не е изправна страна, поради което не може да търси уговорената неустойка, въз основа на поддържаното, че той не е имал готовност за сключване на окончателен договор и е действал недобросъвестно, като е поканил ответника, без да му е представил проект на нотариален акт, за да бъде проверен от него доколко отговаря на клаузите на предварителния договор, а сключването на окончателен договор за множеството обекти в сградата на 12.03.2020г. е било невъзможно, без предварителна подготовка и комуникация между страните. В тази връзка въззивният съд е обсъдил и е намерил за неоснователни поддържаните и в касационната жалба на ответника твърдения, възражения и доводи във връзка с констативния акт на нотариуса от 12.03.2020г. Изложил е мотиви, че изискуемостта на задължението на ответника за сключване на окончателен договор, която е уговорено да настъпи след покана, каквато покана е била отправена от ищеца и получена от ответника чрез неговия управител на 02.03.2020г./ втората отправена покана от ищеца/ е настъпила на 02.03.2020г.. Приел е, че към момента на отправяне на поканата са били изпълнени предвидените в чл.10, ал.1 от договора изисквания – влязло в сила разрешение, одобрен инвестиционен проект – част Архитектура, двустранно подписан протокол за избор и разпределение по чл.3 от договора и заплащане от ищеца на дължимата по договора цена. Въз основа на свидетелските показания е приел, че ищецът е подготвил технически сключването на сделката по см. на чл.10, ал.2 от договора, като в качеството си на пълномощник на ответника е набавил скица и данъчна оценка и е изпратил на нотариуса проект на нотариален акт, съобразно договореностите в предв. договор и споразумението за разпределение на обекти, като проектът за нотариален акт е бил съгласуван с нотариуса предния ден, но ответникът не е представил протокол на общото събрание за взето решение на общото събрание за учредяване на суперфицията, което е необходимо условие за учредяване от дружеството на право на строеж, съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, след изменението на ТЗ от 2016г., и не се е явил за сключване на окончателния договор, видно от констативния протокол на нотариуса от 12.03.2020г. Обсъждайки доводите на ответника, въззивният състав е приел, че на осн. осн. чл.593, във вр. с чл.580 ГПК, при съставяне на констативния протокол за явяване/неявяване на лица нотариусът е бил длъжен да удостовери единствено датата, часа, мястото на съставяне и своята и на явилите се лица самоличност, а представянето на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл.586, ал.1 ГПК, не е факт, който е подлежал на удостоверяване от нотариуса. Допълнително съставът на апелативния съд е посочил, че, дори условно да се приеме, че нотариусът удостоверява по официален начин представените пред него документи, недопустимо за опровергаване със свидетелски показания би било единствено изричното удостоверяване на факт, но не и липсата на удостоверяване, като този факт няма пречка да бъде установяван с всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. В допълнение във въззивното решение е посочено, че всички необходими за сключването на сделката и представени пред нотариуса документи са представени и приети в настоящото производство. По тези съображения е направен извод, че ищецът е бил изправна страна, а задължението на ответника за сключване на окончателен договор е станало изискуемо в деня, посочен в поканата. Формирани са мотиви, че изправността на ищеца лишава ответника от правото да оправдае неизпълнението си чрез противопоставяне на възражение за неизпълнен договор, не се установява да е налице забава на кредитора и не се доказва неявяването на ответника пред нотариуса да се дължи на непреодолима сила. Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че е недоказана посочената от ответника причина за неявяване – неизготвен нотариален акт. В тази връзка е посочил, че една от основните причини за неявяването му пред нотариуса и изповядване на дделката е невъзможността да представи протокол на ОС на съдружниците за вземане на решение за учредяване от дружеството на право на строеж в предвидената за това форма за действителност, съгласно чл.137, ал.1, т.7 ТЗ след изм. от 2016г. По отношение на претендираната неустойка, уговорена в чл.21, ал.6 от договора въззивният състав е споделил извода е, че тя е обвързана с неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, а не само с непредставяне от ответника на необходимите документи, съгласно чл.17 от договора, и тъй като неизпълнението е по причина, за която ответникът отговаря - окончателен договор не е сключен, това е достатъчно да обоснове претендираното право на ищеца на неустойка, независимо от това дали е представен или е било необходимо да се представи протокол на общото събрание на ответното дружество. Споделен е и изводът на първоинстанционния съд, че уговорената в чл.21, ал.6 от договора неустойка при разваляне на договора е двукомпонентна и на ищеца се дължат извършените разходи за построяване на сградата, заедно с фиксираната сума от 50 000 евро.
По отношение на оспорените разходи за изготвяне на проектна документация въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователно възражението във въззивната жалба, че стойността на заплатеното от ищеца възнаграждение не съответства на пазарната стойност за подобна дейност, приемайки, че ответникът е признал тази стойност с направеното от него възражение за прихващане. Обсъдил и е счел за неоснователно и възражението, че от стойността на този разход следва да се приспадне дължимата на ищеца неустойка за забава от проектанта. В тази връзка въз основа на доказателствата по делото въззивният състав е приел, че изготвянето на проектната документация се е забавило, поради проблем с осигуряване на канализация за сградата, като е било необходимо да се предвиди отклонение от канализацията по дължината на цялата улица и да се извършат от проектанта допълнителни непредвидени работи, както и, че ответникът е скрил от ищеца информацията за проблем с канализацията. Допълнително във въззивното решение е посочено, че е неоснователно възражението на ответника за приспадане на суми по договор, по който не е страна, както и, че не е налице хипотеза, в която ищецът е могъл да избегне вредите по см. на чл.83, ал.2 ЗЗД, тъй като неизвършването на прихващане не съставлява неположена грижа на добър търговец.
По отношение на изцяло оспорените разходи на ищеца за наем на ограда и фургони в размер на 6480лв. въззивният съд е обсъдил, но е приел за неоснователно възражението, че тези разходи не са били необходими, тъй като е нямало издаден протокол за строителството. Посочил е, че към момента на поемането им ищецът е бил обвързан от предварителния договор и е имал очакването, че ще бъде сключен окончателен договор, предприел е действия по подготовката му чрез снабдяване със строителни книга и др., необходими за сделката документи, и е имал е свободата да прецени кога да извърши необходимите действия, предвид на това, че договорът все още не е бил развален и е било напълно нормално да започне организира строителство в имота, като естествено е било първо да го огради, да постави фургони за работниците и материалите.
Въззивният състав е обсъдил и поддържаното и в касационната жалба възражение във връзка с дължимостта на неустойката в размер на фиксираната сума от 50 000евро. Освен изложените вече съображения при тълкуване на волята на страните в договорната клауза на чл.21, ал.6 за уговорената двукомпонентна неустойка, въззивният съд е посочил, че, дори да се приеме разходите да се претендират като обезщетение за вреди от развалянето, няма пречка неоспореното по основание и размер задължение за неустойка в размер на 50 000 евро да се присъди при условията на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД. В тази връзка е посочил, че фиксираната неустойка е уговорена да обезщети друг вид вреди, които не се оспорва, че са настъпили, а, едновременно с това, ответникът признава частично задължението си за възстановяване на направени от ищеца разходи.
По отношение на възникване на задълженията на ответника да върне полученото по разваления договор и да заплати договорната неустойка при разваляне на договора въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, а именно, че това е от узнаване от ответника за обективираното в исковата молба изявление за разваляне, посоченият от него в молбата за отмяна на неприсъственото решение момент на получаване на препис от изпълнителния лист на 08.06.2021г. Съставът на апелативния съд е приел, че тези парични задължения на ответника са възникнали не по-рано от момента на разваляне на договора, което е станало с редовното връчване на ИМ на 09.06.2022г. Съобразил е и уговореното в чл.21, ал.6 от договора, че при разваляне на договора ответникът дължи връщане на получените по договора суми, възстановяване на разходите и неустойка във фиксиран размер в 3-дневен срок от искането. Като краен резултат /с поправеното въззивно решение/ законната лихва върху тези суми е присъдена, считано от 13.06.2022г.
При служебната проверка, за която касационният съд не е ограничен от въведените оплаквания, не се констатира вероятност въззивното решение за е нищожно или недопустимо.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По касационната жалба на ответника:
Поставените въпроси от № 1 до № 5 касаят правомощията на нотариуса в производството по съставяне на констативен протокол по чл.593 ГПК, доказателствената сила на констативния протокол и допустимостта на свидетелските показания за опровергаване или допълване на неговото съдържание. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по тях произтича от необосноваване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 5 относно това как следва да бъде възприеман констативният протокол по чл.593 ГПК – разширително или стеснително, е твърде общ и хипотетичен, тъй като по него не е възможно да се даде еднозначен, общоважим във всички хипотези отговор, извън конкретиката на всеки отделен правен спор. Въззивният съд не е отрекъл доказателствената сила по чл.179, ал.1 ГПК на констативния протокол по чл.593 ГПК и не е обсъждал свидетелски показания за опровергаване или допълване на неговото съдържание. Като извършени в резултат от решаващата правораздавателна дейност на съда, не подлежат на проверка в селективната фаза на касационното производство изводите, че при съставянето на констативния протокол нотариусът не е следвало да удостоверява представените от ищеца документи за сключване на окончателния договор, съответно, тъй като това не е удостоверено от нотариуса, няма пречка да бъде установявано с всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. Извън предмета на настоящото производство е проверката на правилността на извършения въз основа на преценка на свидетелските показания извод на въззивния съд, че ищецът е подготвил технически сключването на сделката по см. на чл.10, ал.2 от договора, като в качеството си на пълномощник на ответника е набавил скица и данъчна оценка и е изпратил на нотариуса проект на нотариален акт, съобразно договореностите в предв. договор и споразумението за разпределение на обекти, проектът за нотариален акт е бил съгласуван с нотариуса предния ден, както и, че е недоказана посочената от ответника причина за неявяване – неизготвен нотариален акт. Изцяло израз на поддържаната от ответника теза са въпросите, че е недопустимо установяването със свидетелски показания на представянето на проект за нотариален акт в изпълнение на задължение за сключване на окончателен договор и, че с констативния протокол на нотариуса не е доказана готовността на ищеца за сключване на окончателен договор, при условие, че това не е е удостоверено в констативния протокол.
Поставеният процесуалноправен въпрос № 6 е свързан с правомощията на съда във връзка с доклада по чл.146 ГПК. По него е необоснована общата предпоставка за допускане на обжалване, тъй като не са посочени задълженията на въззивния съд, които са останали неизпълнени, и как това се отразява на законосъобразността на обжалваното решение.
Общото основание за допускане на обжалване не е налице и по въпроси от № 7 до № 11. Въззивният съд не е отрекъл необходимостта разходите във връзка с договора да бъдат извършени с грижата на добър търговец и не е приемал, че ищецът е могъл да ограничи щетите/разходите си по изпълнението на договора, но не го е направил. Видно от мотивите на въззивното решение, съставът на апелативния съд не е приемал, че ищецът не е положил грижата на добър търговец. Всички въпроси от тази група са израз на несъгласие с правилността на изводите на въззивния съд, че ответникът дължи да заплати оспорените разходи на ищеца, извършени във връзка с изпълнение на договора до момента на развалянето му с грижата на добър търговец.
Процесуалноправният въпрос № 12 е относим за всяко въззивно производство. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. По тези въпроси е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК (решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 202/21.12.2013г. по т. д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение № 76/12.06.2012г. по т. д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 581/30.09.2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др.), която приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. По него касаторът не е обосновал общата предпоставка за допускане на обжалване, тъй като не е посочил кои негови доводи и възражения и свързаните с тях доказателства са останали необсъдени. Видно от мотивите на въззивното решение, правомощията на въззивния съд като инстанция по същество са изпълнени, като са подробно обсъдени поддържаните и в касационната жалба доводи на ответника. Правилността на направените изводи е изключена от предмета на това производство.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалване по въпрос № 13. Видно от мотивите, въпросът не е изрично обсъждан от въззивния съд. Доколкото уговорената двукомпонентна неустойка е присъдена, въпросът е свързан с правилността на изводите на съда за дължимостта й, която обаче не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По касационната жалба на ищеца:
Липсва основание за допускане на обжалване и по поставените от ищеца въпроси. Въззивният съд не е отрекъл възможността писмен договор да да бъде развален с изявление, обективирано в исковата молба. Нещо повече, в случая е прието, че сключеният между страните предварителен договор е развален с обективираното в исковата молба изявление. Въпросът за момента, от който се счита развален двустранният договор, от една страна, е твърде общ и не предполага общоважим за всички хипотези отговор, а, от друга страна, е свързан с правилността на изводите на въззивния съд, извършени при преценка на доказателствата по делото, която е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.
Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по всички поставени въпроси, не е необходимо по тях да се обсъждат въведените допълнителни предпоставки.
Необосновано е и приложното поле на очевидната неправилност. Въведените от ищеца доводи са идентични с поддържаните в касационната жалба, касаещи неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Не се поддържа обжалвано въззивно решение да е постановено в явно нарушение на закона (contra legem), извън закона (extra legem) или явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Поради изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на този изход на делото на всяка от страните се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на насрещната страна, доказани с приложените фактури и платежни нареждания.
Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ :
Не допуска касационно обжалване на решение № 533/26.07.2023г. по възз. т.д.№ 204/2023г. на САС, поправено с решение № 630/12.10.2023г.
Осъжда „Силотех-Бул“ ООД, [населено място], да заплати на „Д. Б. Б. ЕООД, [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба в размер на 13 730.40лв.
Осъжда „Д. Б. Б. ЕООД, [населено място], да заплати на„Силотех-Бул“ ООД, [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба в размер на 3000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: