О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50732

София, 14.10.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А.Бгр. дело № 125 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. П. С., чрез адвокат Л. Т. срещу въззивно решение № 303/21.10.2021 г., постановено от Плевенския окръжен съд по въззивно гр. д. № 398/2021 г.

Излага доводи за неправилност.

Насрещната страна “ отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Банка ДСК“ АД, “Викторио 18“ ЕООД /в несъстоятелност/, “Венеция 2021“ ЕООД и М. И. Н. не са страни пред настоящата инстанция. Те фигурират в списъците за призоваване на въззивната инстанция като въззиваеми страни, но не са изобщо страни по делото според исковата молба и постановеното решение от първостепенния съд. Въззивната инстанция ги е конституирала служебно като страни – „необжалвали другари на въззивника П. С.“, но също не е постановила решение спрямо тях. Предметът на касационното производство се определя първо от предмета на произнасяне на обжалваното въззивно решение. След като горните правни субекти не са страни, по отношение на които е постановено въззивното решение, те не могат да бъдат обвързани от него, не могат да го обжалват, а жалбата на надлежна страна, не ги прави участници в касационното производство. Неправилно въззивният съд е връчил копия от касационната жалба на посочените по-горе правни субекти. Само за пълнота, съставът на Върховния касационен съд намира, че трябва да изясни, че при предявен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение, ищец е страната, която е предявила иска, а ответници са всички други страни по делото, независимо от качеството им по постановеното влязло в сила решение. Ето защо, те са винаги и само насрещни страни на ищеца в исковото производството по чл. 270, ал. 2 ГПК, а не негови (на страната на ищеца) необходими другари.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Предявен е иск за нищожност на съдебно решение, постановено по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Първоинстанционният Плевенски районен съд е отхвърлил иска. В. П окръжен съд е обезсилил решението на районния съд като е приел, че всички първоначални страни по делото са задължителни необходими другари в производството по чл. 270, ал. 2, предл. 1 ГПК. Искът е предявен от П. П. С. срещу “Вестим 2017“ ЕООД и така е разгледан от първостепенния съд. В производството по чл. 435, ал. 3 ГПК, завършило с решение № 262/12.03.2020 г. по гр. д. № 907/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, страни са били още и “Банка ДСК“ ЕАД, “Викторио 18“ ЕООД (в несъстоятелност), синдика на “Викторио 18“ ЕООД М. Н. и „Венеция– 2012“ ЕООД. Съдът е посочил, че исковата молба по настоящото дело не е била насочена срещу другите лица, освен първоначалния ответник “ВЕСТИМ 2017“ ЕООД. Изяснил е, че за участието на задължителни необходими другари съдът следи служебно и в случая първостепенният съд е трябвало да укаже на ищеца, че исковата му молба е нередовна, като му даде срок да насочи по надлежен ред иска и срещу другите страни, посочени по-горе, които се явяват задължителни необходими другари на първоначалния ответник. В резултат е обосновал извод за недопустимост на първоинстанционното решение и, като го е обезсилил, е върнал делото за ново разглеждане.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите: какъв е видът на другарството по предявен иск за нищожност на решение на съда, постановено по реда на 437 ГПК и може ли задължителното другарство да се тълкува и прилага разширително, при липса на нарочно разпореждане на закона; има ли правомощия въззивният съд във въззивното производство служебно да конституира страни, които не са конституирани в първата инстанция и при какъв вид другарство. Поддържа противоречие на въззивното решение по посочените въпроси с т. 17 на ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ГК, решение № 247/04.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2016 г., IV г. о. и решение № 130/25.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 783/2012 г., I т. о.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са включени в предмета на спора и от значение за постановения резултат, но не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

В нито един от цитираните съдебни актове не се разглежда въпросът за надлежните страни в производство по чл. 270, ал. 2, предл. 1 ГПК, съответно има ли и какво другарство. В същото време, няма никакво съмнение в съдебната практика, а и друго не се установява от цитираната от страната, че всички страни, спрямо които е постановено влязло в сила съдебно решение, са задължителни необходими другари при предявен иск за нищожност на това решение. Нищожността на съдебния акт не може да бъде частична (от обектива и/или субективна страна) и, именно поради това, е и изричната разпоредба на чл. 269 ГПК, че в инстанционния контрол по-горната инстанция служебно се произнася относно валидността на съдебния акт и в необжалваната част. В този смисъл няма никакво отношение към разглеждания процесуалноправен въпрос ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС относно въпроси, свързани с частичния иск.

По въпроса има ли правомощия въззивният съд във въззивното производство служебно да конституира страни, които не са конституирани в първата инстанция и при какъв вид другарство, задължителни разяснения са дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „ Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.“ Т.е. при действието на ГПК отм. г. въззивният съд не може служебно да конституира направо във въззивното производство задължителен необходим другар. Цитираното от касатора от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е постановено при действието на ГПК отм. г., отм., и е неотносимо в случая. Това изрично е поставено и в актуалното ТР № 1/2013 г.

В случая въззивният съд, който правилно е приел, че всички страни, спрямо които е постановено решение № 262/12.03.2020 г. по гр. д. № 907/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, са задължителни необходими другари, неправилно ги е конституирал като страни във въззивното производство – те не могат да станат страни по делото за първи път едва пред втора инстанция, а и не са другари на ищеца, а негови насрещни страни, т. е. ответници. Следователно съдът не може служебно да ги конституира като ответници, ако искът по надлежен ред не е насочен и против тях. Във въззивното решение обаче съдът се е съобразил с разясненията в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и като краен резултат е приел, че не може сам да конституира и то, едва във въззивното производство, нови ответници по иска в качеството им на задължителни необходими другари. Обезсилил е поради тази причина първоинстанционното решение и е върнал делото на първостепенния съд за предприемане на действия по отстраняване нередовности на исковата молба.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 303/21.10.2021 г., постановено от Плевенския окръжен съд по въззивно гр. д. № 398/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: