Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. С. против решение № 652/16.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 456/2021 г. от 12-ти състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС.

Съдът е приел, че на 08.01.2020г. АСНС, ІІ ВС е сложил за разглеждане внохд № 466/2019г., по което подсъдим е ищецът и в същото заседание е дал ход по същество, като е обявил, че ще се произнесе с решение. Решението е постановено на 06.04.2020г. и с него присъдата на първостепенния съд е изменена в една част, отменена в друга и потвърдена – в трета. Подписано е от съдията-докладчик с особено мнение. Няма данни кога ищецът е уведомен за решението. В този смисъл твърдението му по жалбата, че това е станало на 04.06.2020г. е недоказано, но съдът е приел, че то е без значение за спора.

Прието е, че общата продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство в съдебната му фаза е останала неустановена по делото, като само това обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на иска, доколкото правото по чл. 6 §1 от Конвенцията е глобално определено – на „гледане на делото в разумен срок“, поради което от значение е общата продължителност, а не отделни забавяния – в конкретни инстанции или за определени дължими от съда действия. За преодоляване на последните за страната съществува възможността да инициира производствата по глава 26 от НПК ( при посочени там предпоставки ). От друга страна, неспазване на сроковете за процесуалните действия на съда не съставлява пречка да се извърши забавеното процесуално действие по-късно, защото последното винаги е дължимо, а евентуалната санкция за несвоевременното му предприемане би могла да бъде само дисциплинарна за съдията, но не дава защита на страната, увредена от забавеното процесуално действие на съда. Отделното конкретно забавяне, както в случая това за произнасяне на въззивното решение, само по себе си не може да обоснове отговорност по чл. 2б ЗОДОВ, макар и да е сред факторите, които според ЕСПЧ следва да бъдат оценявани.

Съдът е приел, че произнасянето на въззивната инстанция с акт по съществото на спора в рамките на тримесечен срок от обявяване на делото за решаване не представлява неразумно забавяне на делото. Обстоятелството, че този срок надвишава определения в чл. 340, ал. 1 НПК срок ( тридесет или шестдесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване) е ирелевантно. Срокът по чл. 340, ал. 1 НПК е инструктивен. Дали е спазен или не, не е определящо за извода разумен ли е. Н. К, нито вътрешната ни нормативна уредба фиксира срок за приключване на делото като „разумен”. Това е напълно логично, тъй като разумен означава адекватен срок – подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не държи страната прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. От приложеното решение на АСНС съдът е приел за установено, че спорът, разрешен с него е с фактическа сложност, а докладчикът е останал на особено мнение, като съдът е приел, че срокът, в който съдът е постановил решението си е „разумен“.

В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Сочения въпрос е, следва ли съдът да вземе предвид общата продължителност на наказателното производство или изследването следва да е фокусирано само върху разумния срок за постановяване на акта във въззивното производство.

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е ясна и не подлежи на тълкуване, като съгласно същата, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, съобразени с наличието на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съдът не се е ограничил в своите изводи само върху разумния срок за постановяване на акта във въззивното производство, но е приел от фактическа страна, че липсват данни за общата продължителност на общото наказателно производство, поради което така поставения правен въпрос не е основание за допустимостта на касационното обжалване.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 652/16.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 456/2021 г. от 12-ти състав на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.