О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5234

София, 18.11.2024 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1442 по описа за 2024 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор М. Б. от Окръжна прокуратура - Ямбол, срещу въззивно решение № 2 от 04.01.2024 г., постановено от Ямболския окръжен съд по въззивно гр. д. № 370/2023 г. в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на А. Х. К. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от 18 000 лв. от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2020 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Жалбата поставя във висящност решението и в частта относно съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага доводи за неправилност. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение (“в размер значително по-малък от уважения такъв от 18 000 лв.“). Счита, че то не е съобразено с действителните вреди, настъпили в причинна връзка с продължителността на наказателното производство, принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с икономическата обстановка в страната.

Насрещната страна А. Х. К., чрез адвокат С. В., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на разноски за инстанцията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната...