Определение №5072/11.10.2022 по гр. д. №3345/2021 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Симеон Чаначев

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50722

гр.София, 11.10.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3345/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите / МЗХГ/ срещу решение № 260075/18.05.2021г., постановено по в. гр. д.№ 62/2021г. от състав на Апелативен съд В., с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение на ОС Добрич, е осъдено МЗХГ да плати на Я. Ц. Д., на основание чл. 50 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й М. Е. Е., настъпила на 14.04.2019г., в размер на 105 000 лева, ведно със законната лихва от 13.04.2019г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че вина за настъпване на произшествието имал пострадалият Е. и тя била несъразмерна на процента на съпричиняване, определен от съда.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК се поставят следните въпроси (третият, прецизиран от съда), отговорите на които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото ( основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК):

1/ Допустимо ли е при изключителна вина на починалото лице за настъпване на вредоносния резултат, да бъде освободен от отговорност собственикът на животното или органът, под чиито надзор се намира то?

2/ Как съдът следва да прецени дали вината е изключителна?

3/ При съпричиняване на вредоносния резултат как се определя процентът, с който следва да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Насрещната страна по жалбата – ищцата Я. Ц. Д., чрез адв. Н. В., е депозирала в срок отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който възразява срещу оплакванията на касатора и искането за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - неоснователно, по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че на 13.04.2018г., в тъмната част на денонощието, синът на ищцата - М. Е., при управление на лек автомобил със скорост от 163 км/ч., се е сблъскал с внезапно изскочила и пресичаща платното за движение отляво надясно кошута, в резултат от което е починал. При тълкуване разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча и позовавайки се на цитирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК, въззивният съд е достигнал до извод, че ответното министерство е субектът, под чиито надзор по смисъла на чл. 50 ЗЗД се намира дивото животно /кошута/, причинило инцидента и като такъв е пасивно легитимирано да отговаря за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието. За да определи справедливия размер на обезщетението за заявените неимуществени вреди на 150 000 лева, съдът е отчел конкретните, установени по делото, обстоятелства от значение за приложението на чл. 52 ЗЗД. Приел е, че събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на САтЕ и СМЕ, доказват заявеното съпричинително поведение от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, при която интензитетът на удара е далеч по –висок от този, който би бил при шофиране с разрешената скорост, независимо че и в последния случай ударът е бил непредотвратим. Преценявайки съпричинителното поведение на пострадалия спрямо внезапното изскачане на животното на пътното платно за настъпване на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия, съдът е определил процента на съпричиняване на 30% и като е редуцирал справедливото обезщетение на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е присъдил на ищцата сумата 105 000 лева.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Явно е, предвид приетото от въззивната инстанция, че първите два поставени от касатора правни въпроси не изпълват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК – те не са разрешени с обжалваното решение и не обуславят правните изводи на въззивния съд. Разгледаното от съда възражение на касатора ответник за връзката на поведението на пострадалия с вредоносния резултат е за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Последното е основание единствено за намаляване на размера на обезщетението, а не за екскулпиране т. е. за освобождаването от отговорност. Предвид обстоятелството, че искът е по чл. 50 ЗЗД т. е. отговорността е безвиновна, освобождаването от нея е възможно при непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или изключителна вина на трето лице. Задължителната съдебна практика – т. 10 на ППВС №7/1959 - определя изброените като единствено възможни основания за освобождаване на собственика на вещта или лицето, под чиито надзор се намира тя, от отговорност за обезщетяване на причинените от нея вреди. Изключителната вина на пострадалия изключва причинната връзка с противоправния резултат и обуславя отхвърляне на иска по чл. 50 ЗЗД, а съпричиняването предполага каузалност както на поведението на пострадалия, така и на това на делинквента и обуславя намаляване на обезщетението за непозволено увреждане. В случая, тази каузалност не е била отречена от ответника (доколкото той не е оспорил механизма на произшествието) и е приета за установена от доказателствата по делото с решението на въззивния съд. Или изключителната вина на пострадалия нито е била част от спорния предмет по делото, нито е обусловила правните изводи на съда за изхода на спора.

По третия въпрос, който е решаващ за изводите на съда до какъв размер да намали на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следващото се на ищцата обезщетение, не е налице соченото от касатора допълнително селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая жалбоподателят бланкетно се е позовал на основанието на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, без да посочи нито противоречива практика на ВКС, нито постоянна, но неправилна съдебна практика, нито да обоснове непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като, от една страна, нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а от друга, по приложението й има установена константна и непротиворечива практика на ВКС ( решение № 60129/28.01.2022г. по т. д.№ 1992/2020, І ТО; решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК ;Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК Решение № 159 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г. о и др. ), съгласно която определянето на конкретния принос на пострадалия изисква съпоставяне на поведението му с това на делинквента, отчитане тежестта на допуснатите от всеки от тях нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат и преценка за съразмерното отражение на тези фактори върху действителния обем на вредите. Обжалваното решение е съобразено с цитираната практика, доколкото, за да определи приноса на пострадалия на 30 %, въззивният съд е отчел, че съпричинителното поведение на пострадалия е било в тежко нарушение на конкретни правила на ЗДвП, но се е отразило само на интензитета на настъпилия сблъсък.

В заключение, не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260075/18.05.2021г., постановено по в. гр. д.№ 62/2021г. от състав на Апелативен съд В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...