Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).
Образувано е по касационна жалба от "И"ЕООД-гр. С. против решение №13 от 06.03.2009 г. по адм. д. №5699/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу
Ревизионен акт № 2000800868 от 14.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София – град, потвърден с Решение № 1316/28.08.2008 г. на директора на дирекция „ОУИ" - София.
Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалвания РА и се присъдят разноските по делото.
Ответникът - директор на дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк.Гърбелова взема становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 382 лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че със събраните по делото доказателства не са оборени фактическите констатации в ДРА за липса на реалност на доставката по данъчна фактура №0...028/14.08.2007 г., издадена на дружеството от "ПЕ"ООД с предмет "съдействие по одобряване, преработка и узаконяване на архитектурни и работни проекти, съгласно Договор от 10.05.2007 г." на стойност 977 915 лв. и ДДС - 195 583 лв., поради което е прието от съда, че отказът да бъде признато право на данъчен кредит за получателя по фактурата, постановен на основание чл. 70, ал. 5, във вр. чл. 9 от ЗЗД , е законосъобразен.
Решението е правилно като краен резултат, при допълнително изложените мотиви в настоящото решение.
Основното възражение, което се...