7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2970

гр. София, 15.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№811 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], и на служебния синдик на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], С. Ц., срещу решение №105 от 01.12.2023г. по т. д.№138/2023г. на Бургаски апелативен съд. С него е отменено решение №85/ 27.03.2023г. по т. д. №357/2021г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е прието за установено по иска на „Виго груп“ ООД /н./, по отношение на „Грато инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], и синдика на „Грато инвестмънт“ ЕООД/н./, [населено място], че съществуват следните вземания на „Виго груп“ ООД /н./ срещу „Грато инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място]: вземане в размер на 8 937 500 евро, дължими по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест, издаден на 02.02.2015г., с падеж на 10.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателно изплащане; и вземане за неустойка в размер на 2 000 000 евро, дължима по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест от 02.02.2015г. с падеж 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателно изплащане.

В касационната си жалба касаторът „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Прави оплаквания, че при постановяване на съдебния акт съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички наведени от страните възражения и всички ангажирани от страните доказателства, като не е взел предвид подробните аргументи на касатора относно това, че двете спогодби от 02.02.2015г. са антидатирани, симулативни и създадени за целите на процеса, нито е отчел, че по отношение на всяка от спогодбите фактическата обстановка е различна. Също поддържа, че съставът на Бургаски апелативен съд е допуснал нарушение при преценката на доказателствената тежест относно оспорената дата на съставяне на спогодбите, като е приел, че ответникът по иска следва да опровергава тази дата.

Допускането на касационното обжалване поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като поставя като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическо мислене? 2.Чия е доказателствената тежест за доказване на датата на двете спогодби със сочени в тях дати, сключени между „Виго груп“ ООД и „Грато инвестмънт“ ЕООД, от които „Виго груп“ ООД черпи изгодни за себе си правни последици, при така направеното оспорване от страна на „Грато инвестмънт“ ЕООД? По двата въпроса се позовава на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като по първи въпрос сочи, че решението е постановено в противоречие с решение №16/04.10.2016г. по т. д.№2220/2015г. на ВКС, ТК, решение №181/12.07.2016г. по гр. д.№360/2016г. на ВКС, ГК, решение №111/07.10.2020г. по гр. д.№362/2020г. на ВКС, ГК,; по втори въпрос – в противоречие с решение №229/29.01.2021г. по гр. д.№4529/2019г. на ВКС, ГК, решение №95/28.08.2019г. по гр. д.№3543/2018г. на ВКС, ГК, решение №167/03.07.2018г. по гр. д.№4020/2017г. на ВКС, ГК.

Ответникът по касация „Виго груп“ ООД / н./, [населено място], и служебният синдик на „Г. И. ЕООД /н./, [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.

По касационната жалба на С. Ц., служебен синдик на „Г. И. ЕООД /н./:

В подадената от него касационна жалба С. Ц., служебен синдик на „Г. И. ЕООД /н./ поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че спогодбата от 02.02.2015г., въз основа на която „В. Г. ООД /н./ претендира вземането си, е с невъзможен предмет. Изтъква, че към датата на сключване на спогодбата са изтекли всички срокове, предвидени в договора между страните от 13.11.2017г., като е било налице пълно неизпълнение на поетите с договора задължения, а към 2015г. същите вече са били неизпълними. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че „Г. И. ЕООД /н./, като страна по процесната спогодба и издател на обезпечаващите я записи на заповед, не може да се позове на привидност на съглашението.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1. Допустимо ли е сключване на спогодба с невъзможен предмет – задължение, което към момента на сключването на споразумението изначално не е било възможно да бъде изпълнено? 2.Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожност на правни сделки (вкл. и спогодби), които са от значение за решаването на правния спор или следва да се произнесе по този въпрос само ако е направено възражение от заинтересованата страна? 3. При фактическа невъзможност да се изпълни предмета на договора към момента на неговото сключване, налице ли е нищожна сделка (спогодба)? По трите въпроса поддържа, че е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като по първи въпрос сочи, че решението е постановено в противоречие с решение №50/30.07.2019г. по т. д.№1883/2018г. на ВКС, ТК, І т. о.; по втори въпрос – в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение №1/27.04.2022г., постановено по тълк. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, а по трети – в противоречие с Тълкувателно решение №3/28.06.2016г. по тълк. д. №3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касация „Виго груп“ ООД / н./, [населено място], и „Г. И. ЕООД /н./, [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, като са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че между ищцовото и ответното дружество е била сключена спогодба от 02.02.2015г., с която са признати за съществуващи, изискуеми и непогасени по давност задължения на „Грато инвестмънт“ ЕООД, поети с предходен договор между страните от 13.11.2007г., обезпечени с общо шест записа на заповед, като е уговорено тяхното изпълнение в срок до 01.10.2019г., дори и същите да са погасени по давност. Поето е задължение за заплащане на неустойка в размер на 2 000 000 евро, обезпечаваща срочното изпълнение на задължението за заплащане на главницата от 8 937 500 евро. За обезпечаване на поетите в спогодбата задължения са били издадени два записа на заповед от 02.02.2015г., приложени като копия и представени в оригинал в съдебно заседание на 10.03.2022г. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на въззивника – ищец по иска, че възраженията на ответника за недействителност на каузалното правооотношение, разгледани по същество от първоинстанционния съд, са били формулирани след изтичане срока за подаване на отговор на исковата молба и съответно са били преклудирани. Същите защитни възражения на ответника „Грато инвестмънт“ ЕООД за нищожност на процесната спогодба поради невъзможен предмет и липса на основание, обаче, съставът на Бургаски апелативен съд е приел за неоснователни. Изложил е съображения, че предметът на договора за спогодба са взаимните отстъпки между страните, чрез които те прекратяват спора помежду си, като такива в процесния случай са направени и те касаят налични отношения между същите страни, възникнали по повод на предходен договор, чието съществуване и действителност не се оспорва. Преценил е, че поетите задължения са фактически изпълними и зависят от волята на длъжника, а забавата в строителството на комплекса и погасяването на задълженията по договора за кредит е без значение, щом обективно не съществуват пречки за построяването, респ. погасяването на дълга, дори и да е предсрочно и изцяло изискуем. Относно въведеното от „Грато инвестмънт“ ЕООД /н./ възражение за антидатиране на спогодбата, съдът е посочил, че дружеството е страна по тази спогодба и не може произволно да се защитава с възражение за симулативност и производното му за антидатираност, което също представлява форма на симулативност. Изтъкнал е, че никакви доказателства не са ангажирани в подкрепа на твърдението за симулативност, дори т. нар. „начало на писмено доказателство“, правещо вероятно твърдението за симулация. Счел е, че приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза също не подкрепя тезата на „Грато инвестмънт“ ЕООД /н./ за симулативност на спогодбата, макар според същата записите на заповед, които са били издадени за обезпечаване на задълженията по спогодбата, не са осчетоводени от страните, вкл. и задбалансово като условни активи за „Виго груп“ ООД /н./ и пасиви за „Грато инвестмънт“ ЕООД /н./. В тази връзка е изложил доводи, че записът на заповед има самостоятелно счетоводно отразяване само в определени случаи, като процесният не е между тях. При тези данни е стигнал до извод, че след като задълженията, поети със спогодбата, не са изпълнени и ответникът не твърди да ги е изпълнил, той дължи сумите с обезщетителен характер, за които са били издадени двата записа на заповед – главница в размер на 8 937 000 евро и неустойка в размер на 2 000 000 евро, както и законната лихва от по-късния падеж по записа на заповед, така, както е поискана – от 10.10.2020г.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По касационната жалба на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място]:

Първият въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно задължението на съда да обоснове фактическите и правни изводи, до които достига и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, е обуславящ за изхода на спора. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №331/19.05.2010г. по гр. д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №700/28.10.2010г. по гр. д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и в цитираните от касатора решение №16/04.10.2016г. по т. д.№2220/2015г. на ВКС, ТК, решение №181/12.07.2016г. по гр. д.№360/2016г. на ВКС, ГК, решение №111/07.10.2020г. по гр. д.№362/2020г. на ВКС, ГК. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК.

Въпросът е поставен от касатора с оглед на доводите, че съдът не е обсъдил възраженията му, че процесната спогодба е нищожна, тъй като няма годен предмет и основание, а клаузите й целят изцяло симулативно да създадат дълг; не е обсъдил довода, че извършеното със спогодбата признание на задължения е извършено след изтичане на давностния срок за задължения по записи на заповед, поради което не може да породи целения ефект на прекъсване на давността; не е обсъдил и твърдението, че ищецът се е разпоредил с вземането си по първата спогодба от 02.02.2015г., включено в общия размер на задълженията по втората спогодба от същата дата, както и не е съобразил представените в тази връзка писмени доказателства.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическо мислене?

Другият поставен в касационната жалба въпрос е свързан с оплакванията на касатора по чл.281 от ГПК, като следва да бъде обсъден в решението по чл.290 от ГПК.

По касационната жалба на служебния синдик на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място]:

Вторият правен въпрос, поставен в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК на служебния синдик, отнасящ се до задължението на съда служебно да следи за нищожност на правни сделки (вкл. и спогодби), не се явява обуславящ за изводите на въззивния съд. Преценката на състава на Бургаски апелативен съд за съществуване на вземанията по спогодбата не се дължи на отказ на съда да провери нейната валидност, още повече, че както дружеството – длъжник „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, така и неговият служебен синдик са направили изрични възражения за нищожност на спогодбата поради нарушение на закона, липса на основание, невъзможен предмет и симулативност. Съдът е обсъдил тези възражения, като ги е приел за неоснователни, съответно извода за основателност на предявените искове не се дължи на допуснато от съда нарушение на задължението му да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Въпросите по т.1 и т.3 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към жалбата на служебния синдик на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция по отношение на валидността на процесния договор за спогодба. По тях е формирана и задължителна практика с Тълкувателно решение №3/28.06.2016г. по тълк. д. №3/2014г. на ОСГК на ВКС. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по поставения материалноправен въпрос, обобщен от настоящия състав на ВКС съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д.№1/2009г., ОСГТК, както следва: „Нищожен ли е договор за спогодба, ако към момента на сключването му изпълнението на поетите с договора задължения е невъзможно?“

Предвид изложеното касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по касационната жалба на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическо мислене?“, както и по касационната жалба на служебния синдик на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], по въпроса „Нищожен ли е договор за спогодба, ако към момента на сключването му изпълнението на поетите с договора задължения е невъзможно?“

На основание чл.694 ал.7 от ТЗ държавна такса не следва да се внася предварително.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №105 от 01.12.2023г. по т. д.№138/2023г. на Бургаски апелативен съд по касационните жалби на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], и на служебния синдик на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], С. Н. Ц..

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните: касационен жалбоподател „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], касационен жалбоподател служебния синдик на „Грато инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], С. Н. Ц. и ответник по касация „Виго груп“ ООД / н./, [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.