Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Б., чрез пълномощника й адв. Н. С., срещу решение № 1645 от 09 ноември 2020 год. постановено по адм. дело № 968/ 2020 год. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3317 от 30 април 2020 год. на директора на Агенция „Митници“ гр. С. и е осъдена да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева, разноски по делото.В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Иска отмяна на оспореното решение и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът директорът на Агенция „Митници“ гр. С., чрез пълномощника му главен юрисконсулт Г. Г., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Иска отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, обективирано в списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на касатора и иска да бъде намалено до размера, определен в Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Е. Б., заемала длъжност старши инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД „Северна морска“, ранг II, срещу заповед № 3317/ 30 април 2020 год. на директора на Агенция „Митници“ гр. С., с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, служебното правоотношение е прекратено без предизвестие. Наредено е на осн. чл. 61 от ЗДСл на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

От фактическа страна съдът е приел, че митническият служител Б. не е била на работното си място, защото на 14 януари 2020 год. около 21.00 часа вечерта е напуснала охранявания от нея данъчен обект. На сутринта не е видяна от застъпващата дневна смяна, за което митническите служители К. и Б. са изготвили писмена докладна записка № 32-15376 от 15 януари 2020 год., с която информират началник на отдел „МРР Тракийски“ ГДМРР за установеното от тях. В хода на проверката административният орган е изискал и е прегледал записите от камерите за видеонаблюдение от портали № 1 и № 2 от лицензиран данъчен склад „ВП Б. Ил“ АД, ИДНС № BGNCA00008002, находящ се в с. К., О. С, О. П и установил, че в 21.33 часа вечерта на 14 януари 2020 год. през портала за достъп на работници до склада преминава държавната служителка в посока „изход“. В 21.36 часа на същата дата след нея преминава и митническият служител С. като двамата се качват в лек автомобил и напускат зоната на портала. На камерите за видеонаблюдение на двата портала на данъчния склад не е наблюдавано движение на двамата митнически служители в периода от 21.36 часа на 14 януари 2020 год. до 08.00 часа на 15 януари 2020 год. От изисканите и приети писмени обяснения с рег. № 32-58093 от 21 февруари 2020 год. Б. е заявила, че на посочената дата е застъпила заедно с колегата си и съвместно са извършили необходимия документален и физически контрол на данъчния склад и са извършили външен оглед на периметъра на обекта като от личния автомобил на другия служител са следяли за движение от и към портала за суровини. Обяснява, че по лични съображения не е останала в стаята за работа и почивка, а при пристигане на автомобилите на колегите й на сутринта е счела, че не следва да се представя лично на тях, тъй като няма нито писмени, нито устни инструкции за предаване и приемане на смяната. В писмените обяснения на С. е посочено, че не е отсъствал от работното място, а за конкретното дежурство не си спомня как точно е станало предаването на смяната. С докладна записка рег. № 32-120029 от 24 април 2020 год. ръководителят на Инспектората в Агенция „Митници“ е уведомил директора на Агенция „Митници“ за констатациите от извършената проверка и е предложил да бъде образувано дисциплинарно производство срещу Б. и С.. Със заповед от 11 март 2020 год. директорът на агенцията е разпоредил на назначения дисциплинарен съвет да образува дисциплинарно дело срещу държавните служители за извършени от тях дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело № 9 от 2020 год. и е разгледано от дисциплинарния съвет на 20 и на 23 март 2020 год. Жалбоподателката се е запознала с материалите от дисциплинарното производство на 23 април 2020 год., за което се е подписала върху изготвения протокол. Прието е, че е нарушила разпоредбите на т. 5.2.2.1 и т. 5.2.2.21 от Правилник за вътрешния трудов ред в Агенция „Митници“ (ПВТРАМ), утвърден със заповед № ЗАМ-546/32-126454 от 10 май 2017 год. на директора на Агенция „Митници“, изменена със заповед № ЗАМ-1527/32-286532 от 04 октомври 2019 год., съгласно който служителите в митническата администрация са длъжни да спазват утвърден график за работа и да останат на работното си място до идването на служителите от следващата смяна. Също така не са спазени чл. 21, ал. 1, чл. 23 и чл. 24 от ЗДСл, чл. 6, ал. 1 и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и т. V.23, т. V.25 и т. V.27 от длъжностна характеристика, връчена на служителя на 03 април 2019 год., във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което деяние е прието за дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1/ неизпълнение на служебни задължения/ и т. 5 /неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/ от ЗДСл. Посочено е също, че служителката е въвела неверни данни в плана за извършена проверка.

От правна страна първостепенният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 92, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл директора на Агенция „Митници“, в предписаната от закона форма, установена в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е оценил събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, преценил е тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния служител, както и че са спазени изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Квалифицирал деянието на Б. като дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Съдът приел, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна и отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е правилно.

Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, въз основа на която е достигнал до законосъобразни изводи за правилност на процесната заповед. Извършил е анализ на доказателствения материал и достигнал до мотивиран извод, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при спазване на чл. 91 от ЗДСл. Обосновано е прието, че дисциплинарно наказващият орган е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него негативни последици, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и с оглед на всички факти и обстоятелства е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на Е. Б..

Неоснователни са доводите на касатора, че процесната заповед е издадена след изтичане на преклузивния срок, установен в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Според цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Посочените срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява правото на органа по назначаване да търси отговорност за извършеното дисциплинарно нарушение от съответния държавен служител, във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Съдът е установил, че заповедта е издадена при спазване на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Извършеното от Б. нарушение е изложено в докладна записка с рег. 32-78792 от 11 март 2020 год. на ръководителя на Инспектората в Агенция „Митници“, издадена в изпълнение на резолюция на заместник-директора на същата агенция за извършване на проверка по случая, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е от 30 април 2020 год., т. е. при спазване на посочения двумесечен срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му на 14 януари 2020 год.

Неоснователно е оплакването за материална незаконосъобразност поради немотивираност на административния акт. Административният съд е изложил доводи за наличието на задължителните реквизити на заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е описал извършените действия и бездействия от страна на митническия служител, довели до констатираното служебно нарушение, датата, мястото, обстоятелствата за извършване, както и доказателствата, които го установяват. Посочени са вид и размер на наказанието, правното основание за налагането на наказанието.

Неоснователно е твърдението на касатора, че не е доказано основанието за дисциплинарно наказание. На 14 януари 2020 год. в 21.33 часа Б. е напуснала своеволно през портала и преди изтичане на определеното й работно време до 8.00 ч. на 15 януари 2020 год. района на данъчния склад, с което е нарушила утвърдения от директора на ТД Тракийска график за периода от 01 януари 2020 год. до 31 януари 2020 год. на митническите служители, участващи провеждане на специализирана операция за контрол на данъчен склад „ВП Б. Ил“ АД, ИДНС № BGNCA00008002, находящ се в с. К., О. С, О.П.В е данни за това време за осъществени проверки и извършени контролни действия, с което е удостоверила неверни обстоятелства в съставените от нея официални документи / ПИП/. Лицето не отрича напускането на обекта, в посочения часови период до сутринта на 15 януари 2020 год., както и че в 08.00 часа на същата дата не се появила пред колегите от следващата смяна, a само изгражда защитна теза, която не се основана на никакви доказателства.

Обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила като постановено в съответствие с материалния закон и на съдопроизводствените правила.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответника до приключване на устните състезания пред касационната инстанция следва да му се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция, които да бъдат определени при съобразяване на чл. 143, ал. 3 от АПК (изм. – ДВ, бр. 15 от 2021 год.), във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 (сто) лева. Посочената сума следва да се възложи в тежест на касатора.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1645 от 09 ноември 2020 год. постановено по адм. дело № 968 от 2020 год. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Е. Б. от гр. В. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 ( сто лева) лева, разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.