Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Г. против решение № 6769/ 27.11.2020 г. по адм. д.№ 7563/ 2020 г. по описа на Административен съд - София - град. Иска отмяна на решението като неправилно, материално незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развива подробни съображения за неспазен чл. 59, ал. 2 от АПК, допуснати съществени нарушения на административните правила, необоснован правен извод за липсата на доказателства за изявление под принуда, заплаха и въздействие.

Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № № 6769/ 27.11.2020 г. по адм. д.№ 7563/ 2020 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Г. против заповед №8121К-7521/ 24.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като началник на отдел "Криминална полиция" при Областната дирекция на МВР-Враца по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че няма доказателства за опорочаване на волята. Доказаният конфликт с директора на ОД на МВР-Враца не може да докаже невалидност на волеизявлението, а подаването на заявлението е нормална, обичайна последица в нодобна ситуация.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, посочен като правно основание за издаване на оспорената пред съда заповед, служебното правоотношение с държавния служител в МВР се прекратява "по собствено желание"....