Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на И. Ч., чрез процесуалния му представител адв. Г., против отказ за възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител, обективиран в писма с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г., писмо изх. № 94-И-129/09 септември 2020 г., приложено към писмо с изх. № 94-И-129/06 октомври 2020 г. на министъра на правосъдието. С доводи за незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Ответникът – министърът на правосъдието, чрез юрк. Д., поддържа становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на оспорването. Претендира разноски.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:

С писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г., на министъра на правосъдието, И. Ч. е уведомен, че след изтичане срока на наложеното му наказание лишаване от правоспособност за две години на 07 август 2020 г., следва да бъде изтърпяно наложеното му наказание лишаване от правоспособност за една година, считано от 08 август 2020 г., поради което не е налице основание за издаване на заповед за възстановяването му на длъжност като частен съдебен изпълнител. С писмо изх. № 94-И-129/09 септември 2020 г., приложено към писмо изх. № 94-И-129/06 октомври 2020 г. на министъра на правосъдието, на И. Ч. е указано, че писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. не представлява индивидуален административен акт.

Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И) (ЗЧСИ) задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт /заповед/ по всяко искане на частен съдебен изпълнител за възстановяване на правоспособността му, независимо от това дали със заповедта си административният орган уважава искането за възстановяване на правоспособността, или отказва да уважи същото поради липсата на материалноправните предпоставки за това.

С оглед изложеното в писмо изх. № 94-И-129/06 август 2020 г., същото съдържа...