Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцеуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ „И. Й. ” със седалище в гр. С., подадена чрез процесуалния представител адвокат Х., срещу решение № 1250 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 904/2020 г. от Административен съд – София област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 23/311/00435/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№ 01-6500/5130-17 от 04.03.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което да бъде отменен и оспореният административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София област е било образувано по жалба на ЕТ „И. Й. ” срещу решение № 23/311/00435/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/5130-17 от 04.03.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 16564, 56 лв.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата.За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
От фактическа страна е установено, че между ЕТ "И. Й. " и ДФЗ е сключен договор за подпомагане № 23/311/00435 от 11.06.2012 г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. В договора е предвидено предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 70% от одобрените и реално извършени разходи за осъществяването на проект № 23/311/00435 от 25.11.2011 г. Изплатената субсидия е в размер на 96 868, 80 лв. При извършени в периода 23.06.2016 г. - 30.06.2016 г. и 11.05.2017 г. - 19.05.2017 г. проверки на място след плащане е установено неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план. Във връзка с тези констатации е издадено решение № 23/311/00435/3/01/04/01 от 02.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, т. 8.1 във вр. с т. 4.12 и т. 4.17, букви „а" и „б" от договор № 23/311/00435 от 11.06.2012 г., чл. 46, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 30/, чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-201З г. на ET „И. Й." е наложена финансова корекция в размер 16564, 56 лв.
Установено е също, че с решение № 1048 от 22.01.2020 г. по адм. дело № 709/2019 г. на ВАС е оставено в сила решение № 1011/22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 59/2018г. на АССО в частта, с която жалбата на ЕТ „И. Й. “ против решение №23/311/0435/3/01/04/01 от 02.11.2017 г. за налагане на финансова корекция е била отхвърлена по отношение извършените нарушения, като решението е отменено и върнато на административния орган в частта, с която е определен размерът на наложената финансова корекция със съображения, че методиката, по която е изчислена финансовата корекция е обявена за нищожна с решение по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС.
При тези данни съдът е приел, че правилно административният орган при определянето на размера на финансовата корекция се е позовал на влязлото в сила съдебно решение на ВАС, с което със сила на присъдено нещо било прието неизпълнение на поети договорни задължения по договор №23/311/00435 от 11.06.2012 г. и нарушения по приложимата Наредба № 30/2008 г., като установената нередност се изразявала в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план. В тази връзка съдът е приел за неоснователни всички съдържащи се в жалбата доводи, касаещи установените нарушения и констатации за извършена нередност. Правилен бил изводът, направен от административния орган, за неосъществяване на дейността в обема, обосновал безвъзмездното финансиране. За констатираното нарушение по раздел І от акта, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, като това неизпълнение се отнасяло до по-малко от 50% от стойността на изплатената финансова помощ, правилно административният орган определил санкция в размер на 1344, 32 лв., като се позовал на Правилата за определяне на размера на подлежащите на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Правилата/. За второто установено нарушение, изразяващо се в непостигане на заложените в бизнес плана финансови нива, правилно отново по приложението по чл. 2, ал. 2 от Правилата, финансовата корекция била определена като 17, 10% от стойността на получената финансова помощ (96868, 80 лв.), равняваща се на 16564, 56 лв. Тази сума била и определената за възстановяване при съобразяване с правилото за некумулиране на подлежащата за възстановяване сума при установени повече от едно неспазвания, които попадат в една група по приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата. При определяне размера на средствата за възстановяване съобразно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., били взети предвид и вида, степента и продължителността на неизпълнението. Обжалваното решение е правилно.
След като с влязло в сила съдебно решение е прието, че е налице неизпълнение на поети от бенефициента на помощта задължения по т. 4.12 и т. 4.17, букви „а" и „б" от сключения с ДФЗ договор № 23/311/00435 от 11.06.2012 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, изразяващи се в липсващи или по-малко установени активи спрямо одобрените и изпълнение на бизнес плана за една пълна финансова година от 7, 90% от заложените приходи, както и нарушения по чл. 43, ал. 1. т. 1 и т. 2 от Наредба № 30/2008 г., предмет на съдебното производство е изпълнението от страна на органа на дадените му от съда указания по определяне на размера на финансовата корекция. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция размерът на средствата, подлежащи на възстановяване са определени в съответствие с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30, като органът е взел предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. По силата на чл. 46, ал. 2, изр. 2, степента на неизпълнение на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Правилно степента на неизпълнение на бизнес плана е окачествена като висока, доколкото това неизпълнение води до непостигане на целите по чл. 2 от Наредба № 30 и влиза в противоречие с изискванията на чл. 72, параграф 1 от Регламент на Съвета №1698/2005 г. Съгласно изр. 3 на посочения текст, продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците. В случая продължителността на неизпълнението е една пълна финансова година, което показва непостигане на финансовите показатели, за което оспорващият не е предприел необходимите мерки за реализиране на дейността по извършената инвестиция. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че от страна на органа не са взети предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, а всички възражения в тази насока, целящи да се постигне произнасяне по въпрос, решен със сила на пресъдено нещо, формирана по произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно е и основното възражение в жалбата относно приложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. при определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7, се установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна Програма за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициентите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С оспорените Правила е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. В тази насока не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. В тази насока е влязло в сила решение № 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 14154/2019 г. от ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби, срещу Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Неоснователно е и възражението за осъществяване на форсмажорни обстоятелства, наличието на които е станало причина за констатираното неизпълнение. Посочените доводи отново касаят установените вече с влязъл в сила съдебен акт нарушения, но не и определянето на размера на подлежащите на възстановяване суми по договора за отпускане на финансова помощ.
По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие” разноски за юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1250 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 904/2020 г. от Административен съд – София област.
ОСЪЖДА ЕТ „И. Й. ”,[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. С.,[жк][жилищен адрес] да заплати на Държавен фонд „Земеделие” 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.