Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., против решение № 432 от 08.10.2020 г., постановено по адм. дело № 725/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, в частта, с която по жалба на ЕТ „Натурекс - И. Х.“ е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за кампания 2017 г. с изх. № 02-140-2600/1856 от 24.10.2019 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане поради неспазени базови изисквания и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на нов съдебен акт в обжалваната част. Подробни съображения са развити в касационната жалба и молба от 26.03.2021 г., имаща характер на писмена защита. Претендират се разноски за касационната инстанция - заплатена държавна такса от 86.21 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Ответникът - ЕТ „Натурекс - И. Х.“, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание по подробни съображения, изготвени от процесуалния представител адв. Д. М. и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Съгласно изявление на процесуалния представител в съдебно заседание на 29.03.2021 г. в пледоарията по същество, не се претендират разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорената част на съдебното решение е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за кампания 2017 г., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане на дружеството - жалбоподател, за направление „Биологично растениевъдство“ поради неспазени базови изисквания. Жалбата на ЕТ „Натурекс - И. Х.“ против уведомителното писмо в частта, с която е намален размера на плащането, поради наддеклариране е отхвърлена, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и е установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи.
От фактическата страна съдът е приел за установено, че ЕТ „Натурекс - И. Х.“ е регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 512402 и за кампания 2017 г. е подал общо заявление за подпомагане с УИН 14/040717/47762 и заявление за плащане по направление „Биологично растениевъдство“, с което е поискано подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за парцел 03099-164-4-1 с площ 17.27 ха, код АП05 (за биологично растениевъдство), код култура 231240 (други многогодишни ароматни култури).
С оспореното пред административния съд уведомително писмо е отказано финансово подпомагане за парцел 03099-164-4-1 поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. От фактическа страна в акта е посочено, че за парцела не са спазени базовите изисквания.
Съдът е назначил и приел заключението на съдебно - агрономическа експертиза, което е възприел като неоспорено от страните и компетентно изготвено. Вещото лице е констатирало, че отказът да се изплати финансово подпомагане е поради неправилно нанесен от контролиращото лице код на заявената култура. Стопанството на дружеството - жалбоподател е биологично, а не в преход, поради което кодът АП 05 е правилно нанесен. Кодът на културата е правилно посочен в заявлението, както и правилно е нанесен от служителя в Общинска служба "Земеделие" при регистрацията на заявлението, но контролиращото лице е нанесло друг код, относим към стопанство в преход. Въведеният от контролиращото лице код 124110 (други медицински и ароматни култури) не съответства на действителното фактическо положение, тъй като същият се отнася за биологично растениевъдство в преход - ароматни и медицински растения и е относим към код АП 10. Вещото лице е категорично, че площта на културата, за която се иска подпомагане, е една и съща от поемане на ангажимента, културата е липа, дървесен вид и също е една и съща от поемане на ангажимента, като същата е биологична, тъй като е преминат периодът на преход. Сертифициращото лице неправилно е нанесло кода на културата в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ)
При тези фактически данни съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел за незаконосъобразно оспореното уведомително писмо в частта, с която е отказано финансово подпомагане на ЕТ „Натурекс - И. Х.“ за неспазване на базови изисквания и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган в тази му част. Приел е, че административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаване на акта, тъй като не са посочени обстоятелства относно това кои конкретни базови изисквания не са спазени. За да обоснове изводът си съдът е обсъдил подробно съдържанието на колоните в табличната част от писмото, в които следва да са посочени фактическите и правни основания за отказа. Развил е и мотиви относно приложението на материалния закон, като е приел, че не са налице основания за отказ за финансово подпомагане, тъй като не е налице неспазване на базовите изисквания.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Правилно съдът е преценил, че е налице противоречие между фактическите и правни основания, мотивирали оспорения отказ. В уведомителното писмо е посочено, че кандидатът не е спазил базови изисквания, поради което се отказва оторизиране и годишно плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания„. Базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели са посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. според изричното препращане на чл. 16 от същата наредба. Съгласно правилото на чл. 16, ал. 1 от Наредбата, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Както съдът вярно е отбелязал, в таблиците от уведомителното писмо е отразено, че кандидатът не спазва базовите изисквания. В поясненията към колоните в уведомителното писмо не е посочено обаче кои базови изисквания не са спазени и в какво се състои неизпълнението на същите, а позоваването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. не е съпроводено с излагането на фактически основания.
Безспорно установено от съда е, че периодът на преход за парцел 03099-164-4-1 е приключил през 2015 г. и парцелът с площ 17, 27 ха е биологичен, няма констатирани несъответствия и е издаден сертификат №63005/27.04.2017 г. за биологично производство. Въведените данни от контролиращото лице „СЕРЕС - Сертификация на екологични стандарти“ ООД са некоректни, тъй като те са с код на културата 124110 (други медицински и ароматни култури), който е приложим за мярка АП10 - за биологично растениевъдство в преход, а в случая преходът е преминал през 2015 г. и стопанството е с код АП 05. Съдът, обосновано с оглед данните по делото е приел, че състоянието на парцела е биологично и въведените данни от заявителя за вида дейност и код са правилно нанесени. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба №11/2009 г. е неприложима в настоящия случай. ЕТ “Натурекс - И. Х.“ не е уведомена за нарушение на конкретно базово изискване. Не са отчетени коректните данни в заявлението за подпомагане. Наред с това, съдът подробно е мотивирал извода си, че не са извършени всички административни проверки преди издаване на акта, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Липсата на основания за прилагане на чл. 13 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР, съответно на основанията по чл. 17 от Наредба № 11/2009 г., обуславя незаконосъобразен и необоснован отказ за подпомагане.
Базовите изисквания са определени в чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и от фактическите обстоятелства по делото не се установява кандидатът да е нарушил същите. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Методиката, в т. V визира различни фактически основания за намаляване или отказване на финансова помощ от установените по делото. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Посочено е извършването на административна проверка, но не са посочени констатации от същата. При тези данни, правилно първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за липса на мотиви относно неспазване на базови изисквания от земеделския производител. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Административният орган дължи посочване на конкретно фактическо основание за отказ, каквото в случая липсва. Липсва и посочено правно основание. С оглед доказателствата за действителното фактическо и правно положение не е налице неспазване на базовите изисквания.
В чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., в действащата редакцията към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съответно и към датата на издаване на процесното уведомително писмо и понастоящем, като основание за отказ за подпомагане или намаляване на подпомагането е предвидено посочването на погрешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението по чл. 7, ал. 2. Това основание не е посочено в административния акт, макар да се установява, че именно погрешно подадения код е основанието за отказаното подпомагане. От друга страна, съгласно чл. 4 от Регламент 809/2014 г. заявленията за помощ, заявленията за подпомагане или исканията за плащане и всички удостоверителни документи, представени от бенефициера, могат да бъдат поправяни и коригирани по всяко време след подаването им в случай на очевидни грешки, признати от компетентния орган въз основа на цялостна преценка на конкретния случай и при условие че бенефициерът е действал добросъвестно. Компетентният орган може да признае очевидни грешки само ако те могат да бъдат непосредствено установени при техническа проверка на информацията, съдържаща се в документите, посочени в първа алинея. В нарушение на административно производствените правила, при наличието на приложени към заявлението за подпомагане документи, че заявеният парцел и култура са преминали преходния период и са биологични, административният орган, не е изяснил дали погрешно посочения код от сертифициращото лице в системата СВДВИ не се дължи на очевидна техническа грешка. Още повече, че видно от доказателства, заявителят е посочил точен код на парцела и точен код на културата, а погрешно посочения код се дължи на грешка, допусната от сертифициращото и контролиращо лице. Вярно е посоченото в касационната жалба, че както заявителят, така и сертифициращото лице не са се възползвали от възможността, дадена с нормата на чл. 68, ал. 5, т. 1, б. "а" от Наредба № 11/2009 г. да поправят допусната техническа грешка в посочения в нормата срок, но бенефициерът не е бил уведомен за съществуването на такава, поради което възражението в касационната жалба в тази връзка е неоснователно.
Противно на изложеното в касационната жалба съдебното решение не е необосновано. Изводите на съда кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и са логични и последователни, не е налице и нарушение на опитните и логическите правила. Правилно е приложен и материалния закон. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432 от 08.10.2020 г., постановено по адм. дело №725/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, в оспорената му част. Решението не подлежи на обжалване.