Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. П., против решение № 764 от 27.11.2020 г. по адм. д. № 35 по описа за 2020 г. на Административен съд – Плевен, с което е отменена заповед № РД-08-2402/05.11.2019 г. на Директора на РЗОК – Плевен.
Изложените доводи за необоснованост, неправилно прилагане на клаузите на сключения между страните индивидуален договор и Приложение № 2А към НРД МД 2018 г., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът „Фармар“ ООД, гр. П., не е взел становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил заповед № РД-08-2402 от 05.11.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Плевен, с която на „Фармар“ ООД, гр. П. - собственик на аптека и изпълнител по индивидуален договор (ИД) № 151182/01.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК и допълнителни споразумения от 2017 г. и 2018 г. - са наложени 7 санкции "финансови неустойки", всяка в размер от 150 лв. (общ размер 1050 лв.), на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. “в“ от ИД за извършени през м. април - м. юли 2018 г. нарушения по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ИД. Със същата заповед е разпоредено внасяне на получена без правно основание сума в размер на 65.73 лв. ведно със законната лихва от 7.84 лв.
За да постанови решението си, Плевенският административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране. Не става ясно защо е прието, че е налице дублиране в рамките на срока, за който лекарственият продукт е предписан на едно здравноосигурено лице (ЗОЛ). Сочат се единствено датите на отпускане на лекарствения продукт, не и срокът, за който е отпуснат. Не са приложени рецептурните книжки на пациентите, за да се види за какъв срок е бил отпуснат медикаментът. Заповедта не е мотивирана с чл. 13, ал. 2 от Указание № РД-16-12 от 20.04.2018 г. по прилагане и тълкувание на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК отм. , Освен това ИД № 151182/01.04.2016 г. не е приложим за квалифициране на нарушенията и определяне на санкцията, както е разписано в чл. 44, ал. 3 от ИД за 2019 г. Така постановеното решение е неправилно.
Основателни са изложените в касационната жалба възражения за неправилно прилагане на клаузите на сключените между страните ИД № 151182/01.04.2016 г. и ИД № 151182/01.04.2019 г. Нарушенията са извършени през 2018 г., но са констатирани през 2019 г. по време на действието на ИД № 151182/01.04.2019 г. При спазване на чл. 44, ал. 2 от ИД/2019 г. контролът по изпълнението на ИД от 2016 г. е осъществен по реда на ИД/2019 г., но на основание чл. 44, ал. 3 от ИД/2019 г. размерът на санкциите е определен съгласно ИД/2016 г. - чл. 42, ал. 1, т. 6, б. “в“, действал към момента на извършване на нарушенията и до 31.03.2019 г. съгласно § 17 от допълнително споразумение № 3 от 18.04.2018 г. към ИД № 151182/01.04.2016 г.
Първоинстанционният административен съд е стигнал до извод, че не става ясно защо е прието, че е налице дублиране в рамките на срока, за който лекарственият продукт е предписан на едно ЗОЛ, без да подложи на преценка обстоятелствата, отразени в приложенията към констативен протокол № 133/28.10.2019 г. за резултатите от извършената проверка. Както в оспорената заповед, така и в придружаващите я документи - приложение към констативния протокол, докладна записка на контрольор в сектор ДКАМЕ и др., са изложени фактическите и правните съображения на административния орган за налагането на санкциите. Посочени са фактите, приети от административния орган за установени, нарушените разпоредби на ИД и правното основание за санкциониране по ИД. Ако установените от административния орган факти са били неправилно квалифицирани като нарушения и санкционирани, това означава, че актът не е съобразен с материалния закон, а не че е издаден при липса на мотиви. Изводът, че „Заповедта е издадена при липса на мотиви“ е неправилен.
С чл. 46, ал. 2 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от министъра на здравеопазването, е предвидено, че отпускането на лекарствени продукти от аптеки, работещи по договор с НЗОК (ДВ, бр. 68 от 2014 г.) се извършва в съответствие с тази наредба и с условията и реда за сключване на индивидуални договори по чл. 45, ал. 15 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ). Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от същата наредба рецептите и протоколите не се изпълняват и се връщат на приносителя им, когато предписаният лекарствен продукт не отговаря на изискванията, определени в договора на аптеката с НЗОК. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 11 от Указание № РД-16-12 от 20.04.2018 г. по прилагане и тълкувание на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК (в сила от 01.04.2018 г. до 30.03.2019 г.) магистър фармацевтът не изпълнява рецептата и я връща на приносителя й при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти на ЗОЛ. Това задължение е договорено и с клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор. Дублиране е налице, когато на едно здравно осигурено лице вече е отпуснат лекарствен продукт за определен срок, заплащан по правилата на НЗОК, и в течение на същия срок продуктът е отпуснат повторно.
В приложението към констативен протокол № 133/28.10.2019 г., представляващо справка от информационните масиви на НЗОК и в докладната записка, са описани датите на първо предписване и отпускане на лекарствените продукти, предписаните и отпуснатите количества и сроковете на отпускане. Приложени са и изпълнените рецептурни бланки. За изясняването на фактите в хода на проверката не е било необходимо да се издирват рецептурните книжки на ЗОЛ и да се прилагат копия от тях към констативния протокол. Заверените рецептурни книжки се представят от приносителя на рецептурната бланка при отпускане на лекарствения продукт и се съхраняват от ЗОЛ. При оспорване на констатираните обстоятелства във връзка с датите и сроковете на отпускане на лекарствените продукти, установени съгласно данните от рецептурните бланки, доказателствената тежест пада върху оспорващата страна.
Установеното неизпълнение на задълженията, произтичащи от нормативните актове и индивидуалния договор, съставлява основание за прилагане на предвидените договорни санкции. Оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и като я е отменил, Административен съд - Плевен е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. На касатора следва да да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер от 200.00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 764 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 35 по описа за 2020 г. на Административен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фармар“ ООД, гр. П., срещу заповед № РД-08-2402 от 05.11.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен.
ОСЪЖДА „Фармар“ ООД, гр. П., да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Плевен разноски в размер на 200.00 лв. РЕЩЕНИЕТО е окончателно.