Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Българска академия на науките (БАН) със седалище в гр. С., представлявана от акад. Ю. Р. чрез процесуалния си представител юриск. Л. И. срещу решение № 1470/14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1179/2020 г. по описа на Административен съд – гр. В. С него е отхвърлена жалбата срещу отказ за приемане и обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, обективиран в писмо № МД-Т19001564ВН_004ВН_/26.08.2019 г. на орган по приходите при О. В, потвърден с писмо № МД-Т19001564ВН_007ВН_001ВН/23.04.2020 г. с характер на решение на директора на дирекция „Местни данъци“ при О. В,с което е потвърден отказ по чл. 14 ЗМДТ. Обжалва се и решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се в касационната жалба, че отказът за приемане и обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ от директора на дирекция „Местни данъци“ е повторен, въпреки изричните указания в решение № 1503/18.07.2019 г. по адм. дело № 1331/2019 г. на Административен съд – гр. В., с което първоначалният отказ е бил обявен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне от компетентния орган. Според касатора отново директорът на посочената дирекция е постановил нов отказ. Излагат се оплаквания от касатора, че въпреки поисканото прилагане на адм. дело № 1331/2019 г., първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение не го е приложил, поради което и съдът не се е съобразил и не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Позовава се на чл. 177, ал. 2 АПК, според който актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с...