Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от М. М. от гр. М., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 213/21.10.2020 г., постановено по адм. дело № 199/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16000919004958-091-001/24.02.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 241/28.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че издаденият РА е нищожен, тъй като заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ не му е връчена. Намира, че решаващият състав не е обсъдил направеното възражение за недопустимост на ревизионното производство поради изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, както и представената от него нарочната декларация. Намира, че съдът превратно е обсъдил показанията на съпругата му и свидетелката Н. О., както и че е игнорирал показанията на свидетелите, събрани в съдебно заседание от 18.08.2020г. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кърджали е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-16000919004958-091-001/24.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 241/28.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с която за М. М. е определено допълнително задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5 293, 30 лв. и лихва за забава в размер на 3 128, 24 лв.
За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
В хода на ревизията е установено, че през ревизираната 2013 г. М. М. е работил по трудови правоотношения, извършвал е услуги по граждански договори, отдавал е под наем собствени недвижими имоти и е регистриран като земеделски производител. След извършена съпоставка на получените от лицето доходи с осъществените разходи, ревизиращите са констатирали недостиг в размер на 53 373, 23 лв. Поради това са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, обуславящо провеждането на облагането по аналог.
При съобразяване на относимите към лицето обстоятелства, приходните органи са формирали годишна данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК в размер на 63 471, 54 лв., върху която и след приспадане на внесения от лицето данък по ЗДДФЛ са установили допълнително дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 5 293, 30 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3 128, 24 лв.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите М. Д., С. К., Н. М. и Н. О..
След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първостепенният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.
Решаващият състав е преценил, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Счел е, че както ЗВР, така и всички последващи заповеди и уведомления са били редовно връчени на жалбоподателя в съответствие с разпоредбите на чл. 29, ал. 4 и чл. 30, ал. 6 от ДОПК. В тази връзка е подчертал, че М. М. е заявил пред органите по приходите електронен адрес за кореспонденция и именно на него са му изпратени всички заповеди и уведомления, като задълженото лице своевременно е упражнило правото си на защита.
Първоинстанционният съд е приел, че ЗВР, инициираща ревизионното производство, е връчена на задълженото лице на 30.07.2019г., поради което за задълженията за 2013г. не е изтекъл преклузивният петгодишен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Основателни са доводите на касатора, че първостепенният съд необосновано е приел, че процесната ЗВР е редовно връчена на М. М..
Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК, в приложимата по време редакция, сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК.
В случая заповедта за възлагане на ревизия не е изпратена на декларирания от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Не би могло да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код за достъп до информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на хартиен носител и за подаване на декларации, документи или данни посоченият вписаният в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на електронен адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Както в заявлението, така и в разрешението от НАП изрично е посочено, че същите, респективно и посочения електронен адрес, се отнасят до ползването на електронни услуги, а връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, в никакъв случай не може да се квалифицира като електронна услуга, предоставяна от НАП. Още повече, че в разписката за получаване на ЗВР, приложена на л. 788 по делото, единствено е посочено, че документът е връчен електронно, без да е конкретизиран електронният адрес, на който е изпратен. Поради това не може да се приеме, че процесната ЗВР е изпратена на електронен адрес за кореспонденция [електронна поща], нито, че този електронен мейл е посочен от ревизирания като адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Този извод на първоинстанционният съд не е съобразен със съдържанието както на подаденото заявление за ползване на електронни услуги, така и на издаденото във връзка с него разрешение от НАП. Ето защо, представената справка от информационните регистри на НАП за деклариран електронен адрес за кореспонденция по заявление за ПИК е ирелевантна за дължимата преценка, която е обусловена от обхвата на заявените от лицето електронни услуги. За получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочвало електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, поради което същите е следвало да му бъдат връчени по постоянния му адрес - чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК. Именно на този адрес през месец януари 2019г. М. М. е получил искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с предходна проверка, поради което и ЗВР за процесното ревизионно производство е следвало да бъде връчена на адреса за кореспонденция на субекта по чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК. Тъй като това не е сторено и липсват доказателства, че задълженото лице е узнало за образуването на ревизията до издаването на РД, то следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск грубо накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем. Наред с това нарушава принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл. 3 и чл. 5 ДОПК, в резултат на което пряко рефлектира върху действителността на обжалвания РА. Същият от страда от порок, който е толкова тежък, че обуславя извод за неговата нищожност. /така и Решение № 6863 от 08.06.2020г. на ВАС по адм. дело № 2509/2020г., VIII отд., Решение № 13712 от 17.11.2014г. на ВАС по адм. дело № 16463/2013г., VIII отд. и Решение № 2380/04.03.2008г. на ВАС по адм. дело № 10871/2007г., I отд./.
Като е достигнал до друг краен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което констатираната нищожност на РА бъде обявена от съда.
На основание чл. 160, ал. 5 ДОПК преписката следва да бъде изпратена на Началник – сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1487, 36 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Първо отделение на ВАС РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 213/21.10.2020 г., постановено по адм. дело № 199/2020г. по описа на Административен съд – Кърджали И В. Н. П.:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № Р-16000919004958-091-001/24.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 241/28.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив по жалба на М. М. от гр. М..
ИЗПРАЩА преписката на Началник – сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящото решение, на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК.
ОСЪЖДА НАП да заплати на М. М., [ЕГН], с постоянен адрес гр. М., [адрес] сумата от 1487, 36 лв., представляваща разноски за първоинстанциононто и касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.