Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по жалба на Едноличен търговец (ЕТ) „Л. В.“, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1524 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1707/2020 г. от Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-289/31.07.2020 г. на Заместник – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури(ИАРА). По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените в хода на производството деловодни разноски.

Ответникът – Заместник – изпълнителният директор на ИАРА в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба и по подробно изложени доводи за правилност на обжалваното решение моли съда да отхвърли същата.

Ответникът – „Товекс суим“ ООД в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата и му присъди направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административeн съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси за засегнати с него.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС – Бургас е била заповед Административен съд - Бургас, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-289/31.07.2020 г. на Заместник – изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл. 21з от ЗРА (ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) (ЗРА) по т. т. I. и II. е обявено класирането на участниците в конкурса за издаване на разрешително за стопански риболов със специален уред – далян „Азманов“, като е класиран единствено „Товекс суим“ООД и дружеството е определено за издаване на разрешително, а по т.III. е отстранен от участие в конкурса ЕТ „Л. К. “. Като фактически и правни основания в заповедта е посочено, че кандидатът не отговаря на изискванията на чл. 21в, ал. 2, т. 4 ЗРА, съгласно който не се допуска до участие в конкурс търговец, който има задължения към държавата или община по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване и ли отсрочване на задълженията.

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.

Страните не спорят относно правилността на изводите за постановяване на заповедта от компетентния в случая орган, в предписаната от закона форма и при спазване на предвидените административно-производствени правила, като настоящият състав при извършената проверка намира, че са правилни и обосновани. Основният касационен довод е за неправилност на извода на съда за постановяване на заповедта при наличие на посочените в нея правни основания, при установената фактическа обстановка, по която няма спор.

Спорният между страните въпрос е дали задължението, вписано в информационната система на НАП – Бургас на ЕТ „Л. К. “ с [ЕИК], съответно Л. В., с [ЕГН] – глоба (електронен фиш К 3605052/15.05.2020 г. от Главна дирекция „Национална полиция – ОДМВР – Бургас (Фонд за безопасност на движението – София) е задължение на посочения ЕТ по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК.

Настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че в случая ЕТ е имал публично правно задължение по смисъла на цитираната разпоредба, предвид безспорно установения факт на налично публично задължение, каквото е наложена глоба с фиш, който при необжалване се приравнява на наказателно постановление, а по делото липсват доказателства и наведени доводи, че същото не е влязло в сила, при което в случая е публично правно задължение на жалбодателя по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК.

Неоснователен е наведеният довод, че в случая се касае до задължение на физическото лице, което е различен субект от едноличния търговец. По смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. второ ДОПК за данъчни цели е налице приравняване на тези субекти, а даденото тълкуване от ВКС е касае семейни имуществени отношения.

Предвид така установеното правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна, тъй като жалбодателят не е отговарял на изискванията н а чл. 21в, ал. 2, т. 4 ЗРА.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Искането за присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция от страна на „Товекс суим“ ООД е направено в срок, но тъй като по делото не са представени доказателства за реално направени такива същото е неоснователно и не следва да бъде уважено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1542 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1707/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.