Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София област срещу решение № 1168 от 10.11.2020 г., постановено по адм. дело № 872 по описа за 2020 г. на Административен съд – София област, с което е отменено решение № Ц 1012-22-77-1 от 07.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – София област.
Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 99, ал. 3 от КСО и § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО.
Ответникът Н. Н. от гр. Г., обл. София, не е взел становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София област е отменил решение № Ц 1012-22-77-1 от 07.08.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София област, потвърждаващо разпореждане № Ц 1030 - 22 - 1410#1 от 03.07.2020 г. на началник отдел „ОП“, с което е отказано личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Н. да бъде отпусната при условията на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, с мотиви, че лицето не е направило избор за преценка на индивидуалния му коефициент и...