Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Национална полиция"- МВР, подадена чрез юрисконсулт Н., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 316/ 20.07.2020 г. по административно дело № 114/ 2020 г. на Административен съд - Перник (АС Перник), с което дирекцията е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди.

Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Счита, че предпоставка за исковата молба е не отмененият електронен фиш (EФ), а незаконосъобразното действие - неоснователно връчване на електронния фиш след изтичане на давностния срок.

Твърди, че платеният адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, а е такава последица от незаконосъобразното действие по неговото „връчване“.

Моли за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за установяване факти по връчване на електронния фиш.

Ответникът - С. Н., в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. С., в качеството й на пълномощник, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, а подадената касационната жалба за неоснователна и недоказана и като такава иска да се остави без уважение.

Моли да се остави в сила решението на АС Перник. Претендира разноски по делото.

Ответникът в писмена молба от 15.01.2021 г., подадена чрез адв. С., оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение Главна дирекция „Национална полиция“ е била ОСЪДЕНА да заплати на С. Н. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди– заплатени съдебни разноски, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията– електронен фиш серия К № 1165675, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“, отменен с Решение № 702/12.11.2019 г., постановено по АНД № 1360/ 2019 г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2020 г. до окончателното плащане.

Освен това Главна дирекция „Национална полиция“ е била ОСЪДЕНА да заплати на С. Н. сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че с Решение № 702/ 12.11.2019 г., постановено по АНД № 1360/ 2019 г. по описа на Районен съд– Перник, влязло в сила на 05.12.2019 г., е отменен Електронен фиш серия № 1165675, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“, с който на ищцата на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че затова е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

Решаващият съд от материалите по административно - наказателното дело е установил, че в хода на производството, ищцата, в качеството и на жалбоподател е била представлявана от адвокат К. С., за което е сключен Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2020 г. по който е заплатила сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Плащането се било установило от представеното с исковата молба извлечение от сметка, от което е видно, че то е извършено на 16.09.2019 г. по банков път. Така заплатената сума, представлявала имуществена вреда за ищцата, която е пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен електронен фиш. По тази причина тя подлежала на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Приел е и за основателен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху уважената част от главния иск, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд е намерил претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна.

Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че ЕФ представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност.

Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното Еф на администрацията и понесените вреди - чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. С. То решение № 1 от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно - наказателното производство пред РС.Дорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая плащането по банков път е удостоверено, като в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване.

Представените от ищеца документи установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отменения ЕФ.Дорът за правна защита и съдействие е сключен за осъществяване на общо процесуално представителство пред Районен съд– Перник. В него е посочен обжалвания електронен фиш на ГД НП. Предвид времето на представяне на договора и обхвата на неговото съдържание се доказва извършен разход в производството по отмяна на ЕФ. С това е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на адм. акт по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Неоснователно касационният жалбоподател счита, предпоставка за исковата молба е незаконосъобразното действие - неоснователно връчване на електронния фиш след изтичане на давностния срок. Необосновано твърди, че платеният адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, а е такава последица от незаконосъобразното действие по неговото „връчване“. В тази връзка неотносими са доводите, свързани с връчването на ЕФ. Връчването е процесуално действие, имащо значение за оповестяването и влизането в сила на ЕФ. Съответно правилността на неговото извършване влияе на неговото надлежно съобщаване, а не на неговата законосъобразност.

Следва да се отговори положително на въпроса дали е налице отменен ЕФ, който е основание за исково производство. За изтеклата давност е релевирано възражение на заинтересованото лице - лист 67 от а. н.х. д.№ 1360/ 2019 г. на Районен съд Перник. Това възражение е процесуално правно действие, съответно участието на процесуален представител, осъществяващ квалифицирана дейност е било необходимо.

Погасителната давност е материално правен институт, чието прилагане се осъществява при правоприложна дейност. Процесуалният резултат от правоприлагането е отмяната на ЕФ. Предвид правните последици, при които се заличава наложената глоба, несъмнено е налице отмяна на ЕФ. Тази отмяна представлява основание за исково производство - чл. 204, ал. 1 и ал. 3 АПК, чл. 4 ЗОДОВ.

Претендираните вреди са в резултат на упражняване на правото на защита, което от своя страна е довело до разноски. Справедливостта, която е целеният резултат от правораздавателната дейност изисква тяхното обезщетяване - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. 1 и чл. 52 ЗЗД.

Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ.Стелно е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Същата сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тя кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страната.

Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на делото, на ответника по делото се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски, съобразно представените доказателства за извършването им, в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 114/ 2020г. на Административен съд - Перник.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати на С. Н. направените в касационното производство разноски в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване.