Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С., подадена чрез адв. Ц., срещу решение № 5607 от 19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 14285/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е хвърлено оспорването му против заповед № ЗС-88/17.10.2019 г. на министъра на отбраната за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в гр. С., [адрес].

Касационният жалбоподател, в касационната жалба и в съдебно заседание, излага съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че до момента на подаване на касационната жалба, същият продължава да заплаща наемната цена за имота към изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ към МО, не са били налице основания за прекратяване на договора за наемно правоотношение. Осуетено е било искането му да закупи процесното жилище. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – министър на отбраната, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството по делото е образувано във връзка с оспорване на заповед № ЗС-88/17.10.2019 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС е разпоредено изземване на имот – частна държавна...