Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Ф. Д., гражданин на Сирия, срещу решение № 912 от 22.12.2020 г. по адм. дело № 1116/2020 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №236/12.11.2020 г. на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ). С административния акт е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото не е доказано, че Ирак не отговаря на определението по § 1, т. 9, б. „б“, „г“ и „д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“. Не е била извършена преценка дали в случай на връщането му в третата държава ще бъде изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора с което административният акт да бъде отменен.

Ответникът – заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при МС, редовно призован, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С молба вх. № 105450-1373/04.08.2020 г. Ф. Д. е поискал закрила в Р. Б.

На 17.08.2020 г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен протокол – чужденецът е заявил, че има роднини в държава-членка на ЕС, като потвърждава посоченото при попълване...