Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ МИТКО. А. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. А. по административно дело № 10526 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Д. П. срещу решение № 819/10.08.2021 г., постановено по адм. дело № 96/2021 г. по описа на Административен съд, София – област, с което по жалба на „Сами – Д 34“ ЕООД – гр. Етрополе, Софийска област, правоприемник на ЕТ "С. – М. С. е отменен АУПДВ № 23/311/00613/3/01/04/01 от 23.05.2019 г. на посочения по – горе административен орган за налагане на финансова корекция в размер на 296 732,87 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че с оспорения административен акт е установена подлежаща на възстановяване помощ поради установено неспазване на нормативни и договорни задължения, обособени в групи: 1. Неизпълнение на одобрения проект поради непостигнати показатели за приходи от инвестицията, заложени в бизнес плана; 2.Използване на актив от инвестицията – автомобил, марка „Тоyоtа NG Rav 4“ не по предназначение и 3. Създадени изкуствени условия с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката. Твърди се, че проверката относно реда за установяване на подлежащата на възстановяване на цялата изплатена по договора безвъзмездна финансова помощ била вече извършена от ВАС в решение № 1464/04.02.2021 г. по адм. дело № 8747/2020 г., VIII отделение, което е съобразено от решаващия съдебен състав по правилен начин и не следва да бъде предмет на обсъждане в настоящата касационна инстанция. За неправилна касаторът приема преценката на съда на събраните по делото доказателства, вкл. и свидетелските показания, които съдът е кредитирал. Като допуснато от съда съществено процесуално нарушение касационният жалбоподател счита и неизвършване от съда на съвкупна преценка на доказателствата, като е кредитирал единствено гласните доказателства, без да държи сметка за писмените доказателства, изходящи от самия бенефициер и за които многократно фондът е уточнявал, че са представени на ДФ „Земеделие“ в хода на проверките на място. Посочено е от съда, че жалбоподателят няма задължение да води хартиен регистър, но след като е водил такъв, то неправилно съдът е отрекъл да извърши съпоставка на данните между него и електронния регистър. За допуснато от съда нарушение касаторът смята и необсъждането на заключението на вещото лице, както и че е приобщил адм. дело № 932/2019 г. на Административен съд, София – област, ведно с доказателствата в него, но не бил изложил аргументи дали ги кредитира с доказателствена стойност или не.

Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че не е налице посочената в АУПДВ разпоредба на чл. 46, ал.3 от Наредба № 30/11.08.2008 г. като правно основание на акта и в тази връзка са изложени подробни доводи относно приложението на тази разпоредба и приетото в административния акт. Според касатора съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 46, ал. 3, т.1 от посочената наредба, приемайки че тя се отнася само по отношение на официални документи и в тази връзка са развити твърдения от касатора, че нормата се отнася не само до официални, но и до частни документи, като пример се сочи разпоредбата на чл. 309 НК, според който се предвижда наказание по НК при подправка на частен документ и тълкуването на чл. 46 от наредбата следва да се изхожда от целта, с която е създадена, а именно да се гарантира основание за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ при установяване на престъпни обстоятелства, с цел защита на финансовите интереси на Европейския съюз, поради което се твърди, че в обхвата на тази разпоредба касаторът счита, че попадат не само официалните, но и частни документи.

Излагат се аргументи в касационната жалба за извършените в хода на административното производство факти и обстоятелства за установена свързаност на бенефициента ЕТ „С. – М. С.“ с други бенефициери, които изграждат къщи за гости, като техните проектии този на ответника по касация са от един и същи консултант „Съни консултинг“ ЕООД с управител И. Б., която е счетоводител на ЕТ „С. – М. С.“, ЕТ „Столичани – Д. Г.“ и „Брейн комерс“ООД, като същата води и регистрите на настанените туристи в къщите за гости, както и че Балабанова е била гост в къщите за гости на ЕТ „Еко 2012 – В. Н.“ и ЕТ „Столичани – Д. Г.“. Относно свързаността са изложени твърдения и по отношения одобреният доставчик „ВАС МИТ“ ЕООД. По отношение на туристите, които са посещавали обектите, като едни и същи гости са посещавали четирите къщи за гости, като несъответствията и грешките в ЕГН-та и имената са едни и същи, както и имало случаи, в които едни и същи гости фигурират едновременно в три къщи за гости. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли жалбата на „Сами Д 34“ ЕООД, правоприемник на ЕТ „С. – М. С.“. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 07.06.2022 г. са изложени съображения по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба „Сами Д 34“ ЕООД – гр. Етрополе, Софийска област, правоприемник на ЕТ „С. – М. С.“ чрез процесуалния си представител адв. Ц., я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Изрично в съдебно заседание на 07.06.2022 г. адв. Ц. изразява становище, че доверителят й няма претенции за разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение и същото да се отмени на посочените в касационната жалба отменителни основания.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоначално с решение № 358/15.04.2020 г. по адм. дело № 932/2019 г. по описа на Административен съд, София – област е отменен АУПДВ№ 23/311/00613/3/01/04/01 от 23.05.2019 г. Прието е от първоинстанционния съд, че административният орган с писмо № 01 - 6500/235 от 17.01.2019 г. е уведомил едноличния търговец, че открива производство за финансова корекция по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Впоследствие обаче е установено по делото, че е издаден АУПДВ, като с решението си съдът е върнал административната преписка за издаването на акт за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ.

С решение № 1464/04.02.2021 г. по адм. дело № 8747/2020 г. тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане същия съд от друг съдебен състав. Първата касационна инстанция е приела, че административният съд е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение процесуалните правила (нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ) и само на това основание е отменил оспорения акт, без да извърши проверка за неговата законосъобразност. Ограничаването на обсега на съдебния контрол според касационната инстанция е в противоречие с процесуалните правила, като това се преодолявало по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане.

При връщане на делото за ново разглеждане първоинстанционният съд отново е отменил посочения по – горе АУПДВ по жалбата на „Сами Д 34“ ЕООД, правоприемник на ЕТ „С. – М. С.“, приемайки че не са доказани материалноправните предпоставки за издаването му.

Съдът е възприел като основателно възражението на жалбоподателя, че административният орган неоснователно се е позовал на чл. 16 от Наредба №30/11.08.2008 г., която въвежда изискване за представяне на бизнес план към момента на кандидатстване с проект, както и че същата разпоредба регламентира изискванията, на които трябва да отговаря бизнес плана за разнообразяване на дейности (договорът с ДФ „Земеделие“ е по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“), като е направен извод, че посочената правна норма установява изискванията, на които трябва да отговаря бизнес планът, а не въвежда задължение за ползвателя на помощта в смисъл, в който Разплащателната агенция е вложила. Съдът е приел и за основателен доводът на жалбоподателя, че неправилно в оспорения от него акт е посочено, че правното основание за издаването му е чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за връщане на суми поради наличие на обстоятелства, които вече са декларирани и/или са били представени документи въз основа на които са отпуснати тези суми – относно автомобил „Тоyоtа NG Rav 4“, за който съдът е приел, че е закупен от жалбоподателя, а не със средства, предоставени с финансова помощ на ДФ „Земеделие“, поради което този автомобил не представлява актив, закупен със средства от предоставената финансова помощ. Въз основа на доказателствата по делото съдът е изложил мотиви, че правното основание, посочено в административния акт не съответства на изложеното от фактическа страна и е направен извод, че е налице неправилна квалификация на основанието, на което би следвало да бъде издаден АУПДВ. Съдът е приел също така, че недоказано е останало и твърдението в административния акт, че са налице изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта на мярката с цел получаване предимство в противоречие с целите на мярката. В тази връзка се сочи в обжалваното решение, че обстоятелството, че одобреният доставчик за извършване на СМР в изграждането на къща за гости от жалбоподателя е един и същ с изпълнителния на посочените работи на бенефициера „Брейн комерс“ ООД не е достатъчно условие, за да се приеме, че са налице изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта и за което не е налице правното основание, посочено в процесния АУПДВ. По тези съображения съдът е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен и го е отменил.

Обжалваното решение е правилно постановено.

По отношение на автомобил „Тоyоtа NG Rav 4“ в АУПДВ е посочено, че е констатирано несъответствие между информацията, предоставена от пътната книжка за изразходвано гориво за стопанска дейност с автомобил [рег. номер]“, която се отнася до процесния автомобил и са направени изводи от съда, че той не е използван във връзка със заложеното в бизнес плана, свързано с извършване на различни туристически маршрути в Стара планина на туристите на къщата за гости.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от административния орган този автомобил да е закупен със средства, отпуснати за помощта по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и във връзка с договор № 23/311/00613 от 15.10.2014 г., поради което обоснован е извода в обжалваното решение, че посоченият автомобил не представлява актив, който е закупен със средства от помощта по мярка 311. В този смисъл за него, както е прието в обжалваното решение не е приложим чл. 46, ал. 3, т.1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., тъй като не са събрани доказателства от административния орган, че ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. Доказателства за такива изкуствени условия не са ангажирани.

Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд относно позоваването в процесния АУПДВ на несъответствия в регистрите за гости – на хартиен носител и на електронен носител с позоваване на извършените проверки на място от 24.06.2016 г. и 28.03.2018 г., като тези проверки са много преди издаването на уведомителното писмо по чл. 26 АПК (17.01.2019 г.), както и в издадените и връчени на бенефециера на помощта контролни листове по повод на тези две проверки не са посочени несъответствията, които в акта са отразени, както и за нередности, свързани с неизпълнение на показателите от бизнес плана. Освен това правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 116, ал. 3 от Закона за туризма, която за места за настаняване, като процесната къща за гости не се прилага хартиен регистър по смисъла на ал. 2, т. 3 на същата разпоредба. Относно твърденията в административния акт, че по едно и също време в хартиения регистър са посочени туристи, които са отразени като туристи в други къщи за гости, след като хартиеният регистър не е задължителен документ за ответника по касация, то същият не следва да се използва за доказателство в подкрепа на твърденията на административния орган, поради което следва да се приеме, че некоректно в процесния акт са посочени и приходите, респ. нередностите, свързани с отчитането им така, както са залегнали в бизнес плана. Освен това видно от данните по делото, в първоинстаницонното производство са разпитани свидетели - Д. В., Ж. П., М. В. и Р. К., които съдът правилно е кредитирал и които изрично са заявили, че са посещавали процесната къща за гости, описали са разположението на съдържащите се в нея помещения, начинът на плащане и др.

Следва да се споделят изводите на решаващия съд, че в уведомителното писмо от 17.01.2019 г. изрично административният орган се е обосновал за започване на производство с чл. 73 ЗУСЕСИФ за издаване на финансова корекция, а не както е посочено в процесния АУПДВ, че производството е било открито за издаване на АУПДВ, както и че е във връзка с извършени проверки след окончателното плащане по повод на решение по адм. дело № 3567/2017 г. на ВАС, Четвърто отделение, с което е оставено в сила първоинстанционно решение по адм. дело № 608/2016 г. на Административен съд, София – област, като с последното е бил отменен мълчалив на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по направено искане от ЕТ „С. – М. С.“ за издаване на заповед по реда на чл. 31, ал.1 и чл. 37, ал.1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за изплащане на безвъзмездна финансовата помощ в размер на 26 863, 08 лв., като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Отмененият от съда мълчалив отказ е бил по повод отказа за изплащане на сумата от 26 863,08 лв. за автомобил „Тоyоtа NG Rav 4“, за който впоследствие първостепенният съд е установил, че е закупен не със средствата, предоставени от ДФ „Земеделие“, а с лични средства на бенефициера, поради което не представлява актив, по отношение на който да важат основанията по чл. 46, ал. 3, т.1 от посочената наредба, както и че ако дори се приеме, че представлява актив, който е закупен със средства от финансовата помощ на фонда, то основанието за акта би бил чл. 46, ал. 3, т. 4 от наредбата.

Следва да се споделят и изводите на съда, че обстоятелството, че одобреният доставчик на строителни услуги е един и същ с изпълнителя на такива услуги и на „Брейн комерс“ ЕООД, тъй като то само по себе си не може да бъде основание за извод, че са създадени изкуствени условия от бенефициера за получаване на помощта от фонда, каквито твърдения са изложени в административния акт за несъответствия на имена и ЕГН на туристите.

Най – накрая следва да се посочи и обстоятелството, че не отговаря на данните по административната преписка, че уведомителното писмо от 17.01.2019 г. по чл. 26 АПК е за издаване на АУПДВ. Тъкмо обратното, в това писмо изрично е отразено, че се уведомява ЕТ „С. – М. С.“ за издаване на решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ, който е различен административен акт от АУПДВ по чл. 166, ал.1 ДОПК. В случая и в разпоредителната част на АУПДВ се посочва извършването на финансова корекция (която се налага с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ) , но с оглед указанията в отменителното решение на първата касационна инстанция, първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с тях и е постановил съдебния си акт, разглеждайки спора по същество.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание на 07.06.2022 г. пред настоящата съдебна инстанция процесуалният представител на ответника по касация изрично заяви, че не претендира разноски, поради което и такива не се присъждат.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 819/10.08.2021 г., постановено по адм. дело № 96/2021 г. по описа на Административен съд, София – област.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М. п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА