О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5192гр. София, 13.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1509 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез ст. юрисконсулт А. В., срещу решение № 218/13.12.2023 г. по в. гр. д.№ 486/2023 г. на Окръжен съд Ловеч в частта, в която е потвърдил решение № 300/10.07.2023 г. по гр. д.№ 305/2022 г. на Районен съд Ловеч и е уважил иск на В. Г. Т. - К. против КОНПИ, на основание чл.2а ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 17.06.2019 г. до изплащането на сумата и са присъдени разноски по делото.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК по въпроса: „Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?“ Според касатора, въпросът е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От В. Г. Т.-К., чрез адвокат С. Л. от АК-Ловеч, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира сторените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.2а ЗОДОВ, тъй като са били предприети действия по налагане на обезпечителни мерки и е внесено мотивирано искане до съда на 02.08.2010 г., за отнемане на имуществото на Д. С. К. (признат за виновен с влязла в сила присъда) и свързаните с него лица, между които е В. Т.-К.. Съдът е установил, че по делото са наложени обезпечителни мерки - запор на банкови сметки и на МПС, възбрана на недвижими имоти, вкл. върху жилище на Г. К. – син на ищцата, които са отменени след окончателно решение от 17.06.2019г. по гр. д.№ 3026/2018г. на ВКС, с което исковете на КУИППД против Д. и В. К. били отхвърлени. Съдът е приел също, че производството продължава осем години и единадесет месеца, въз основа на неправилния извод, че притежаваното от ищцата имущество е придобито от престъпна дейност и са налице всички предпоставки да се отнеме в полза на държавата. В резултат на проведеното производство по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, са причинени неимуществени вреди на ищцата - стрес, тревожност, отрицателни емоции, безсъние и влошаване на здравословното й състояние, поради което, според мотивите на решението, сумата от 10 000 лева отговаря в пълна степен на критериите за справедлива компенсация за претърпените вреди.
При проверката на основанията за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният въпрос обуславя изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., т.11, при определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Цитираното тълкувателно постановление представлява задължителна съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона, която се прилага последователно в практиката на Върховния касационен съд в смисъл, че обезщетението на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай обстоятелства, въз основа на които следва да се прецени дали предоставените на Комисията правомощия са упражнени в рамките на закона и има ли неблагоприятни последици от тези действия върху личния, семеен и професионален живот на проверяваното лице. Изложените в тази връзка мотиви на въззивния съд, че следва да се вземат предвид последиците от наложените обезпечения, тъй като неоснователно е било внесено искане от Комисията и водено съдебно производство, което е приключило с отхвърляне на исковете, са изцяло в съответствие с практиката на ВКС - напр. решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г., III г. о., решение № 125/13.06.2022 г. по гр. д.№ 3622/2021 г., IV г. о. и решение № 94/23.07.2021 г. по гр. д.№ 4316/2019 г., III г. о., в които се приема, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждането в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, ако се засяга неимуществената сфера на пострадалия. Когато обаче се твърди, че те са над обичайните, съдът може да уважи претенцията само след успешно проведено главно и пълно доказване на тези вреди и причинно-следствената връзка с обвинението. В случая, съдът е определил справедливото обезщетение не само въз основа на външните проявления в здравословното състояние на проверяваното лице, но и с оглед на конкретните неблагоприятни последици върху начина на живот на ищцата от предприетите действия по налагане на обезпечителни мерки и внесено в съда мотивирано искане за отнемане на нейно имущество, предвид социално-икономическите условия в страната. В този смисъл, поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд – напр. решение № 166/18.10.2016 г. по гр. д.№ 1642/2016 г., ІІІ г. о., в което се приема, че принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат възмездени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл.2а ЗОДОВ, но следва да се съобразят и специфичните обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производството по ЗОПДИППД/отм./.
Изложените от въззивния съд мотиви в обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи същата да бъде изменена или осъвременена, не може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От В. Г. Т.-К., чрез адвокат С. Л. от АК-Ловеч, са поискани разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2024 г. и списък по чл.80 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218/13.12.2023 г. по в. гр. д.№ 486/2023 г. на Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на В. Г. Т.-К., сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.