Образувано е по касационна жалба на Общински съвет С. З, чрез проц. представител Д. В., против решение № 400/30 септември 2020 г., постановено по адм. д. № 653/2019 г. по описа на Административен съд С. З. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Т., гр. В., против решение № 2349 от 27 юни 2019 г. по протокол № 45 от заседание на ОС, гр. Ст. Загора, с което е одобрен проект за ПУП - изменение на ПР и ПЗ на новообразувани имоти от територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Ст. Загора в обхват на квартали, подробно изброени в решението. Жалбата е касателно УПИ І с отреждане "за парк и открити спортни обекти", кв. 810, в частта му, в която попадат имоти с идентификатори 68850.513.6792 и 68850.513.6791 по КК на града, представляващи УПИ VІ-102, 6123 и V-102, 6123 в кв. 805 по плана, одобрен през 2012 г. Съдът е отменил решението в оспорената му част като незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
Наведените в касационната жалба доводи са правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и обосновано е намерил същите за неоснователни. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените от закона случаи – тези по чл. 134 ЗУТ. Конкретна хипотеза от разпоредбата на чл. 134 ЗУТ не е посочена в оспореното решение на Общинския съвет. Устройствените условия са променени с изменението на общия устройствен план, за което са изложени фактически мотиви в предложението до общинския съвет от кмета на общината - основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за изменение на подробния устройствен план за застрояване.
Изменението на подробния устройствен план за регулация противоречи на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 ЗУТ – с последващи подробни устройствени планове могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти. С обединяването на урегулираните поземлени имоти в един УПИ І в кв. 810 се нарушава основния принцип на ЗУТ, а именно забраната с последващ подробен устройствен план да се променят границите между поземлените имоти.
Разрешението за изработване на проект за изменение на плана за регулация в частта за имотите, предмет на съдебния контрол, предвиждащо промяна на имотните им граници, без да са изпълнени условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е в противоречие с императивна правна норма - забраната по чл. 15, ал. 2 ЗУТ.
Предвидената промяна на имотни граници е правно недопустима и не следва въобще да бъде изработван и одобряван ПУП-ПР с подобно съдържание. Волеизявлението на Общински съвет С. З за допускане изработване на проект с предмет промяна на имотни и регулационни граници е в разрез с изрична правна норма. С обединяването на всички урегулирани поземлени имоти на запад от река Бедечка в един УПИ І, в кв. 810 е нарушена забраната с последващ подробен устройствен план да се променят границите на поземлените имоти. Няма законова забрана за създаването на урегулирани поземлени имоти, в които попадат повече от един или части от различни поземлени имоти, с цел осигуряване на целесъобразно застрояване или за обезпечаване на инвестиционните намерения на собствениците, но образуването им е обусловено от волята на собствениците им. С оспореното решение на Общински съвет С. З е извършена промяна в собствеността чрез регулация без съгласие на собствениците на засегнатите УПИ, което е недопустимо при действието на ЗУТ.
Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Н. Т. следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат, доказани по своя размер - 900 лева.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400/30 септември 2020 г., постановено по адм. д. № 653/2019 г. по описа на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА О. С. З да заплати на Н. Т. направените по делото разноски за един адвокат в размер на 900 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.