Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна срещу решение № 102/25.09.2020 г. на Административен съд Търговище по адм. д. № 113 по описа за 2020 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03001819005516-091-001/16.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, относно определения нов размер на преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за 2015 г. на ЕТ „И. Къмпани – И. И.“ в размер 24 894.70 лева от общия размер 27 416 лева на задължението и лихва към 16.03.2020 г. в размер 10 762.12 лева. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Оспорва изводите на съда за осъществяване на предпоставките на данъчното предимство по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Отрича ДЗЛ да е придобило новата земеделска техника в годината следваща тази, за която се ползва преотстъпването на данъка. Като релевантен за данъчното облекчение определя фактът на придобиване на собствеността върху земеделската техника до 31.12.2016 г., който според него не е осъществен с договор за продажба № 201111042016/11.04.2016 г., представляващ договор за продажба на изплащане по смисъла на чл. 205 ЗЗД, а не договор за финансов лизинг, като придобиването на правото на собственост по договора се случило през 2017 г. Значението на характера на договора е обсъдил в контекста на разпоредбата на чл. 14, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията. Като факт с правно значение сочи завеждането на активите в данъчния и в счетоводния амортизационен план със сумата на направеното авансово плащане, а не със справедливата им стойност, което противоречало на СС № 17 „Лизинг“. Алтернативно заявява позиция и при квалифициране на договора като такъв за финансов лизинг –...