С решение № 5076 / 01.10.2020 година, постановено по административно дело № 13687 / 2019 година Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на К. Л., от гр. С. срещу решение № 2153-21323 от 31.10.2019 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на (Националния осигурителен институт) НОИ - София град и потвърдените с него разпореждане № [ЕГН]/2 от 09.05.2017 г., на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и разпореждане №[ЕГН]/2 от 11.02.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което е изменена отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Присъдил е разноски.
Първоинстанционното съдебно решение е оспорено с касационна жалба от К. Л., от гр. С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточното прилагане на чл. 40, ал. 7 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на всички доказателствата по делото и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт Е. В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Отбелязва, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и е изследвал законосъобразността на процесното решение на директора на ТП-НОИ София-град и потвърдените разпореждания на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК.Оно и законосъобразно, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че за периода м. 8 - м. 12.1997 г. и м. 6 1998 г. липсват данни за осигурителен доход на лицето, които да бъдат взети предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 40 от НПОС.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
Спорът между страните е детерминиран от размера на осигурителния доход, използван от пенсионните органи за изчисляване размера на отпуснатата ЛПОСВ.
Законосъобразно и обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че за периода м. 8 - м. 12.1997 г. и м. 6 1998 г. липсват данни за осигурителен доход на жалбоподателката, които да бъдат взети предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 40 от НПОС.
Съгласно чл. 40, ал. 7 НПОС когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Правилна е преценката на административния съд, че трудовата книжка не е сред изброените в чл. 40, ал. 5 от НПОС документи за установяване на осигурителен доход. Тя е официален документ за установяване на трудов стаж, поради което отразената в нея информация не може да бъде взета предвид за целите на пенсионното производство относно определяне размера на отпуснатата пенсия. Изводът на съда, че размерът на пенсията, отпусната на 17.03.2017 г. е определен съобразно действащото към този момент законодателство, поради което са неотносими последвалите законодателни промени, е законосъобразен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че при наличие на висящо производство, пенсионният орган е бил длъжен да и предостави възможност да избере пенсията й да бъде изчислена и по новия ред, в сила от 01.01.2019 г., и да й бъде отпуснат по - благоприятния от двата размера пенсии.
Влезлите в сила от 01.01.2019 г. промени в КСО, определящи осигурителния доход и начина на изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсии, отпуснати след 31.12.2018 г., както и възможността за избор на методика, по която да се изчисли пенсията, са неприложими при определяне на размера на отпуснатите пенсии до 31.12.2018 г.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5076 / 01.10.2020 година, постановено по административно дело № 13687 / 2019 година на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА К. Л., от гр. С. да заплати на ТП на НОИ София – град сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.