Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. М. от [населено място], общ. В. Т, чрез адв. Л. В. от АК В. Т, против Решение № 227/14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 363/2020 г., по описа на Административен съд В. Т в частта, в която предявеният от него против ОД на МВР В. Т иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 300.00 лева до пълния размер на иска от 3000.00 лв., както и в частта, в която е осъден да заплати на ОД на МВР МВ. Т съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 90.00 лв., както и в частта, в която е отхвърлено искането му за заплащане на законната лихва върху присъдените разноски от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло и присъждане на законната лихва върху направените разноски. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен срисък и договор за правна помощ.

Ответникът - Областна дирекция на МВР В. Т, редовно призована не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението в обжалваните му части Административен съд В. Т е отхвърлил предявеният от К. М. против ОД на МВР В. Т иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ над сумата от 300.00 лева до пълния размер на иска от 3000.00 лв.,осъдил е К. М. да заплати на ОД на МВР В. Т съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 90.00 лв., и е отхвърлил искането му за заплащане на законната лихва върху присъдените разноски от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР В. Т. К. М. е бил задържан неправомерно от органите на МВР в продължание на три час. а. При задължавено му от двама служители на РУ П. Т е употребена физическа сила, поставени са му белезници, задържането е станало на публично място, пред много хора. Не са му били разяснени правата и основанието за задържането му и не му е била осигурена адвокатска защита,, въпреки изразеното от него желание за ползване на такава. Заповедта за задържане е отменена с решение по КАХД № 10503/2019 г. на Административен съд В. Т. С оглед представените по делото доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 300 лева. По отношение искането за присъждане на законната лихва върху присъдените разноски съдът е изложил подробни мотиви, че същите нямат характер на обезщетение за непозволено увреждане и по отношение на тях не намира приложение уредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за да възникне отговорността му за забава. Присъдените на страните разноски са определени с оглед уважената част от иска и фактическата и правна сложност на делото. Решението е частично неправилно.

Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което води до отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд посочените предпоставки са установени от ищеца, върху който е доказателствената тежест. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск и неоснователността на искането за присъждане на законната лихва върху присъдените разноски, както и по отношение размера на присъдените разноски по делото, поради което не следва да се преповтарят.

Основателни са оплакванията за неправилно определен размер на обезщетението. От материалите по делото се установява, че срещу К. М. е издадена заповед № 319-зз-6/28.04.2019 г., за задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от РУ - П. Т, отменена като незаконосъобразна с решение по КАХД № 10503/2019 г. на Административен съд В.Т.Б задържането от полицаите е било аругантно и показно. Извършено е в заведение където са се намирали и други посетители. Самото задържане е било мотивирано от отказа на ищеца да отиде в районното управление и да даде свидетелски показания за възникнал конфликт, което представлява превишаване правомощията на полицейските служители по ЗМВР. Отказана му е била адвокатска защита, въпреки попълнената декларация, че желае такава. Посочените и доказани действията срещу касатора са довели до негативни емоции.В тази насока съда неправилно е анализирал представените по делото писмени доказателства, и депозираните свидетелски показания които безспорно доказват психическия срив в М. и получения стрес от несправедливото отношение към него. Съдът не е взел предвид интензитета на неблагоприятното въздействие от противоправното поведение на полицията и мястото където е извършено - заведение "Д." в гр. П.Т.П определянето размера на обезщетението съда се е отклонил от принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, икономическият стандарт в страната и запазване авторитета на всеки човек.

При този извод съдът намира, че следва да бъде присъдено обезщетение общо в размер на 1000.00 лв., като обжалваното решение бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 300.00 лв. до сумата от 1000.00лв., като вместо него бъде постановено друго, с което ОД на МВР В. Т бъде осъдена да заплати на К. М. още 700.00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди. В останалата му част до пълния размер на претендираното обезщетение от 3000.00 лв. предявеният иск е неоснователен и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Присъдените от първоинстанционния съд съдебни разнонски са правилно определени с оглед уважената част от иска и фактическата и правна сложност на делото. Искането за присъждане на законната лихва върху присъдените разноски от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата е неоснователно и решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. Присъдените разноски нямат характер на обезщетение за непозволено увреждане и по отношение на тях не намира приложение уредбата по чл. 84, ал. 3 ЗЗД. По отношение на това искане съображенията на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. При този краен извод в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от жалбата в размер на 120.00лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 227/14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 363/2020 г., по описа на Административен съд В. Т В ЧАСТТА, в която предявеният от К. М. от [населено място], общ. В. Т, против ОД на МВР В. Т иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 300.00 лева до размер на 1000.00 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР В. Т ДА ЗАПЛАТИ на К. М. от [населено място], общ. В. Т, ЕГН [ЕГН] сумата от 700.00 /седемстотин/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно задържане, разпоредено със Заповед за задържане на лице рег. № 319 - зз - 6/28.04.2019 г., издадена от младши инспектор при РУ - П. Т, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227/14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 363/2020 г., по описа на Административен съд В. Т, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР В. Т ДА ЗАПЛАТИ на К. М. от [населено място], общ. В. Т, ЕГН [ЕГН], направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева. Решението е окончателно.