Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И. М. от гр. С. срещу Решение №3526 от 02.07.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №12045/2019 година. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмо с рег. №21-40-140/13.08.2019 г. на министъра на отбраната, обективиращо отказ за продажба на недвижим имот – държавна собственост, представляващ ателие, находящо се в гр. С., [адрес]. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска се неговата отмяна и разрешаване на спора по същество.

Ответникът – министърът на отбраната в писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото, чрез упълномощения представител юрисконсулт М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не били налице сочените отменителни основания.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на И. М. срещу писмо с рег. №21-40-140/13.08.2019 г. на министъра на отбраната. С него е постановен изричен отказ на жалбоподателя да бъде продаден имот – частна държавна собственост, представляващ ателие №2, находящо се в гр. С., [адрес].

След съвкупната преценка на ангажираните в хода на производството доказателства, съдът е направил безспорни фактически установявания във връзка с предмета на делото.

Касаторът в качеството си на офицер от Въоръжените сили на Р. Б е бил настанен в ателие №2, част от жилищния фонд...