Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е касационна жалба на "Академика 2017“ ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощник адв. К. Г. срещу Решение № 6010/02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 8863/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221418002941-091-001 от 23.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 661 от 18.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, с който на "Академика 2017“ ЕООД, са установени задължения за данък върху добавената стойност за периода м. 04.2018г. в общ размер на 17 900, 00 лева и прилежащи лихви в размер на 1 263, 05 лева,

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на комплексна технико-икономическа експертиза /КТИЕ/. Счита, че правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано поради липса на кадрова обезпеченост на доставчика. В тази връзка счита, че решението е в противоречие с практиката на СЕС по тълкуването не Директива 2006/112/ЕО.Пва се на практика на СЕС по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011 и дело С-324/11г., съгласно която на получателя по фактурата не следва да се откаже право на данъчен кредит, ако приходната администрация въз основа на обективни факти не установи знанието му за участие в данъчна измама. Цитира и практика на Върховния административен съд. Претендира се отмяна съдебното...