Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. с постоянен адрес в Р. Т, чрез процесуалния представител срещу решение №25 от 01.02.2021г., постановено по адм. дело №230 по описа за 2020г. на Административен съд Кърджали. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед №292з-1301 от 6.07.2020г. на директора на ОДМВР-Кърджали за налагане на принудителна административна мярка „отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б на чужденец“ и са присъдени разноски. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на друго, с което се отмени оспореният административен акт. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото на първата инстанция при задължителни указания. Поддържа изложените основания и доводи и в представена по делото молба с изложение по същество на спора. Няма постъпил отговор от другата страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед №292з-1301 от 6.07.2020г. на директора на ОДМВР-Кърджали за налагане на принудителна административна мярка „отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б на чужденец“, с правно основание чл. 40 ал. 1 т. 3 от ЗЧРБ. Първата инстанция, с разпореждане от 10.9.2020г. е приела допустимост на жалбата срещу посочената заповед, насрочено е съдебно заседание и е разпределена доказателствената тежест като са дадени указания. Събрани са допълнително доказателства освен тези към административната преписка. Съдът е направил фактически установявания относно статута на лицето, мястото на живеене и времето на пребиваване в страната. Установено е, че е със статут на постоянно пребиваващ в България, че живее изцяло извън страната и е пребивавал за времето от 12.3.2019г., когато е получил статута, до издаване на процесната заповед общо 26 дни. Семейството му също трайно живее извън България. Посочено е, че даденият адрес в България е на необитаемо жилище, негодно за живеене, сведенията от съседите са, че от 11 години никой не живее там. Направен е правния извод за наличие на предпоставки за отнемане правото на статута на лицето на посоченото основание чл. 40 ал. 1 т. 3 от ЗЧРБ.

Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 209 т. 3 пр. 2 от АПК. Съдебният акт е обоснован подробно и е приложен правилно материалния закон. Видно от подадената жалба пред първата и настоящата инстанция, същите са с идентично съдържание и няма наведени доводи, които да налагат отмяна на постановеното решение. Касаторът е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р. Б на основание чл. 25 ал. 1 т. 9 от ЗЧРБ като изискванията за това са посочени в разпоредбите на чл. 23 ал. 6 от ЗЧРБ и чл. 40 вр. с чл. 34 ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Не се установиха други данни, освен тези, направени при извършените проверки от административния орган, че дадения адрес е на необитаемо жилище, негодно за живеене. Тъй като чужденецът е заявил адрес на пребиваване, на който жилището не отговаря на елементарни условия за живот, то той е заявил неверни данни и е основание за отнемане правото му на постоянно пребиваващ.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила като изцяло следва да бъдат споделени подробните мотиви на първата инстанция съгласно чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №25 от 01.02.2021г., постановено по адм. дело №230 по описа за 2020г. на Административен съд Кърджали. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.