Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 8023 от 14.06.2018г., постановено по адм. дело № 14617 от 2015г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменен негов мълчалив отказ по молба вх.№ 94-5570/27.10.2014г. от Ц.Г и Л.М, като преписката му е върната за произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като компетентността му да издава заповеди по чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е отпаднала. Счита, че за Л.М липсва правен интерес от оспорването на горепосочения мълчалив отказ, тъй като към момента на депозиране на касационната жалба разпоредбата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗКИР е произвела своето действие. Сочи, че за процесната местност на [населено място], О. Р е издадена заповед от Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия, картография и кадастър, която е вляза в сила в деня на обнародването й в ДВ. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата, като претендира обезсилване на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Л.М не изразява становище по основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред тричленния състав на ВАС, Четвърто отделение е законосъобразността на мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде заповед за преработване на одобрената карта на съществуващите възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи при явна фактическа грешка по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ по молба вх.№ 94-5570/27.10.2014 г. от Ц.Г и Л.М.

За да достигне до извод за основателност на релевираното оспорване тричленният състав е приел следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Министъра на земеделието, храните и горите, е образувано по молба вх.№ 94-5570/27.10.2014г., депозирана от Л.М и Ц.Г.С са поддържали, че се легитимират като собственици по наследяване на поземлен имот, находящ се в [населено място], община Р., с площ от 757 кв. м, представляващ имот пл.№ 346А, кв. 29, за който е отреден УПИ IХ в същия квартал. Имотът изцяло попадал в регулацията на селото по регулационния план от 1937 г. и частично - след изменението му през 1974 г. Сочи се, че през 1990 г. за него е издадено разрешително за строеж за изграждане на стопанска постройка, а през 1994 г. - и виза за съгласуване на застроително петно за жилищна сграда на два етажа, като жилищната и стопанската сгради са съществуващи на място. Уточнено е, че частта от имота, извън регулация и попадаща в КВС на селото, е включена в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, с което е допусната явна фактическа грешка в одобрената КВС по смисъла на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ и се иска нейното отстраняване.

След анализ на събраните доказателства, тричленният състав е приел, че Л.М се легитимира като собственик на празно дворно място в землището на [населено място], област П., с площ от 757 кв. м, съставляващо по стария регулационен план от 1937 г. имот пл. 45 в кв. 6, за който е отреден парцел III, а по по-новия регулационен план, одобрен 1974/1987 г. - имот пл. № 346а в кв. 29, за който е отреден парцел IХ. Констатирали са, че от приложените скици за имота в [населено място], община Р. е видно, че има отразено и застрояване с жилищна сграда. Кредитирайки заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че северната част на ПИ 346а, попада в регулацията на [населено място] - в парцел IХ-346, 346а в кв. 29, средната му част - в улица между о. т. 116 и 184, която не е изпълнена, а южната му част, независимо, че е застроена, попада в поземлен имот № 18263-010-001 по КВС - в земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Експертът е уточнил, че в Картата на възстановената собственост на [населено място] не са заснети реалните, материализирани граници /оградата/ на процесния имот, нито съществуващото в него застрояване. Липсва отразяване и на реалния начин на ползване на имота - урбанизирана територия. Посочил е, че наличието на индивидуално застрояване в поземлен имот № 010 001, /в който е включен процесния застроен имот/ е отразено и по приложение № 1, към т. 2 от протоколно решение № 1/10.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-14/06.06.2008 г. на директора на ОДЗ-Радомир, одобрено със заповед № РД-16/14.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие и гори"-Перник. С посоченото решение са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на община Р., в т. ч. и землището на [населено място], за които са допуснати непълноти и грешки при включването им в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

При тази фактическа установеност тричленният състав е достигнал до извод за наличие на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, която по аргумент от чл. 26, ал. 1 ППЗСПЗЗ е следвало да бъде отстранена от Министъра на земеделието чрез издаването на заповед за преработване на влезлите в сила планове. Съдът е посочил, че това правомощие е не само предоставено със закон право, но и задължение за упражняването му. Това е обусловило заключението, че министърът е следвало да изпълни процедурата по чл. 26, ал. 10 и ал. 11 ППЗСПЗЗ и след като не е сторил това в законоустановения срок, то оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите на касатора, че с одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираната територия на [населено място] със Заповед № РД- 18-1084/10.05.2018г., издадена от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обнародвана в ДВ, бр. 49 от 12.06.2018г., са отпаднали предметът на оспорването и правният интерес на Л.М да обжалва мълчаливия отказ на Министъра на земеделието, храните и горите. Действително, два дни преди постановяването на обжалваното решение е обнародвана горепосочената заповед на Изпълнителния директор на АГКК, с оглед на което и по аргумент от § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР/, дейностите на общинската служба по земеделие по поддържане на картата на възстановената собственост и по издаване на скици от нея за съответното землище са се прекратили. Съгласно § 6, ал. 8 от ПЗР на ЗКИР, когато при създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри се установи явна фактическа грешка в данните по ал. 2, свързани с прилагането на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя се отстранява по реда на този закон. Цитираните разпоредби сочат, че с влизането в сила на заповедта за одобряване на КККР за [населено място], правомощието на касатора по чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е отпаднало, но тази компетентност му е принадлежала към момента на формирането на оспорения мълчалив отказ. Същият е възникнал и представлява годен предмет на оспорване, който не е заличен с последващото отнемане на компетентността на оправомощения орган. Не е отпаднал и правният интерес на оспорващата от обжалването на мълчаливия отказ, с оглед на което несподелима е тезата, че тричленният състав на ВАС е постановил недопустимо решение. Като се произнесъл по съществото на спора и е отменил оспореният мълчалив отказ, той е постановил правилен съдебен акт, които в тази му част следва да се остави в сила.

Предвид установеното от настоящия петчленен състав отнемане на компетентността на Министъра на земеделието след издаването на оспорения акт и по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, обжалваното решение следва да се отмени само в частта, с която преписката е върната на Министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 153, ал. 3 вр. с чл. 228 АПК е необходимо да бъде съобразено, че компетентността на органа по въпроса е отнета, с оглед на което и на основание чл. 51, ал. 2 ЗКИР преписката следва да се изпрати на оправомощения към момента орган – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота, находящ се в област П..

С оглед неоснователността на касационната жалба, в полза на касатора не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 8023/14.06.2018г. по адм. дело № 14617/2015г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение в частта, с която преписката по молба вх. № 94-5570/27.10.2014г. по регистъра на МЗХ на Ц.Г и Л.М е върната на Министъра на земеделието, храните и горите И В. Н. П.:

ВРЪЩА на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. П. преписката по молба от Ц.Г и Л.М с вх. № 94-5570/27.10.2014г. по регистъра на МЗХ, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8023/14.06.2018г. по адм. дело № 14617/2015г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.