Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е касационна жалба на „С. С” ЕООД ЕИК201525953, представлявано от Р. Й. Г, чрез процесуален представител, против Решение № 37 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 4690/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р 22221915002879-091-001/03.12.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 413/14.03.2016г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Велес ЕМ“ ЕООД, „Н. Т“ ЕООД „Т. М ТМ“ ЕООД.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, а направените правни изводи са неправилни. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт, в оспорената му част да бъде отменен.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира се и разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2...