Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от „К. У. П“ АД, гр. С., „УП България 1" ЕООД, „УП България 3" ЕООД, „УП България 6" ЕООД, „УП България 8" ЕООД, „УП България 9" ЕООД, „УП България 10" ЕООД, „УП България 11" ЕООД, „УП България 12" ЕООД, „УП България 13" ЕООД, „УП България 14" ЕООД, „УП България 15" ЕООД, „УП България 19", ЕООД, „УП България 21" ЕООД, „УП България 26" ЕООД, „Е. Б“ ЕАД, „ВАТ Бургас“ ООД и КО.КД, „Е. Ш. АД „Електрауиндс Ш. С“ АД и „Х. У 2“ ООД, подадена чрез пълномощника им адв. И.П, срещу решение № 4718 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 7772/2016 г. от Административен съд - София-град. С него е отхвърлена жалбата на дружествата срещу решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта по раздел V. т. 3.1. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, юрк.. Б, в представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Моли, да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – „Ей и Ес Г. Е" ООД, „Ветроком" ЕООД, „В. Б" ЕООД и „Л. М. И" ООД не ангажират становища по жалбата.

Заинтересованата страна – „Електроенергиен системен оператор“ /ЕСО/ ЕАД, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на „К. У. П“ АД, гр. С., „УП България 1" ЕООД, „УП България 3" ЕООД, „УП България 6" ЕООД, „УП България 8" ЕООД, „УП България 9" ЕООД, „УП България 10" ЕООД, „УП България 11" ЕООД, „УП България 12" ЕООД, „УП България 13" ЕООД, „УП България 14" ЕООД, „УП България 15" ЕООД, „УП България 19", ЕООД, „УП България 21" ЕООД, „УП България 26" ЕООД, „Е. Б“ ЕАД, „ВАТ Бургас“ ООД и КО.КД, „Е. Ш. АД „Електрауиндс Ш. С“ АД и „Х. У 2“ ООД срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел V, т. 3, с която считано от 01.07.2016 г. на [Фирма 1], е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв./МВтч при следните ценообразуващи елементи: - необходими годишни приходи – 19 836 хил. лв.;

- количества електрическа енергия – 2 826 900 МВт.

С обжалваното решение жалбата на дружествата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение е в съответствие със ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредбата), като е изложил мотиви по отделните възражения на жалбоподателя.

От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от „ЕСО“ ЕАД с вх.№ Е-13-41-25/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа и с вх.№ Е-13-41-24/31.03.2016 г. с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация, приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на цената за достъп до електропреносната мрежа. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган, свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия, които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение.

Установено е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016 г. председателят на КЕВР е сформирал работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР, с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7, 02 лв./МВТч. С решение от 27.05.2016 г. е приет докладът и е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика” и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица към административната преписка. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. С протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР, като в частта по раздел V. т. 3.1. е утвърдена цена в размер на 7, 02 лв./МВТч, която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи, която се заплаща на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждат цената на „ЕСО” ЕАД, за което последното не дължи плащане, считано от 01.07.2016 г. Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административният съд е изяснил правилно фактическата обстановка, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Неоснователни са възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд.

Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и Правила за търговия с електрическа енергия. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп отм. о от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС /напр. решение от 25.11.2016 г. по адм. дело № 7207/2016 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. дело № 14402/2015 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. дело № 3917/2016 г. на ВАС и др./.

Неоснователни са доводите на касаторите, че съдът неправилно е приел, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп разходи за т. нар. „допълнителен резерв” за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и реално извършените от „ECO” ЕАД разходи за същия период не оказва значение за цената, определена в Решение № Ц-19, Раздел V, т. 3, както и че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която „ECO” ЕАД е извършило по-малки от одобрените разходи за допълнителен резерв за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и е следвало да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв., поради което е нарушен чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ. Обективно е установено от съда, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 МВТч, като е определена цена за достъп 7, 02 лв./МВТч. Административният съд обосновано е установил, че КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от „ЕСО” ЕАД данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател „разходи за компенсация“, в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи.

Съобразено е от съда въз основа на допълнителното заключение на СИЕ, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от „ЕСО” ЕАД разходи за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. „допълнителен резерв”, която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че тази разлика, не може да има ефект върху цените по Решение № Ц -19, т. V.3, предвид на това, че чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а се извършва преценка на последните. Правилно съдът е съобразил, че изчисленията на вещото лице са за 11-месечен период, т. е. за непълен регулаторен период, тъй като с решение Ц-27/2015 г. регулаторният период е бил удължен до 31.07.2015 г., който не отчита разходите на „ЕСО” ЕАД във връзка с енергия от възобновями източници за м. юли 2015 г.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 5 НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от Наредбата необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Предвид посочената уредба цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период, утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. В тази връзка доводите на касаторите, че цената за достъп следва да бъде намалена със сумата на т. нар. „некомпенсирани разходи” със сумата от 2 704 770 лв. е неоснователен. По този начин би се стигнало при всеки нов регулаторен период да се обосновава утвърждаване на цени само въз основа предходен период, без да се отчитат останалите ценообразуващи показатели, както и прогнозни и непредвидени разходи, които влияят на крайната цена. Следва в тази връзка да се отчете, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5, цената на достъп е определена на 7, 14 лв./МВТч, а с Решение № Ц-19, т. V.3 - 7, 02 лв./МВТч.

Касаторите посочват, че с Решение № Ц-27 от КЕВР е възприет механизъм на компенсиране на „ЕСО” ЕАД за извършени невъзстановени разходи по предоставяне на достъп за периода 2012-2015 г., според което разходите е следвало да се компенсират на три равни части. Определените разходи за достъп с Решение № Ц-27 са в размер на 11 510 хил. лв., а с Решение № Ц-19 са намалени на 11 039 хил. лв., при отчитане от „ЕСО” ЕАД приходи от около 942 хил. лв. от споразумения с производители, а не е взета предвид положителната разлика в полза на „ЕСО” ЕАД от 2 704 770 лв. Правилно е прието от съда, че „ЕСО” ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторният механизъм, съгласно Решение № Ц- 27/2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от „ЕСО” ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Следва да се отбележи, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на „ЕСО” ЕАД, приет от КЕВР, е в размер на 34 531 хил. лв., при отчитане на данните за периода 09.2012 г.-04.2015 г., за който „ЕСО” ЕАД не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определения механизъм за компенсиране следва да се съобразява в следващите регулаторни периоди, поради което са неоснователни доводите, че с Решение № Ц-19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, както и е неоснователно твърдението, че не са доказани с оглед заключението на СИЕ.

Неоснователни са доводите на касаторите, че Решение № Ц-19 на КЕВР е издадено в нарушение на административнпроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 АПК, както и че в специалното производство по Наредба №1/2013г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14:30 часа и е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателите да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7, 02 лв./МВтч.

Не е налице и нарушение на чл. 35 АПК. КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. Изискала е относимата информация от всички участващи в производството страни и по-конкретно – от оператора на електропреносната мрежа и операторите на съответните разпределителни мрежи. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружествата цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на „ЕСО” ЕАД, като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и да представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. Касаторите като предприятия-производител на ел. енергия от ВЕИ, са могли да заявят и да участват в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от „ЕСО” ЕАД цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение № Ц-19, в който смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд.

Разпоредбата на чл. 31, т. 1 ЗЕ изисква от Комисията при изпълнение на функцията си по ценово регулиране, да се ръководи от допълнителни принципи: цените да са недискриминационни, да са основани на обективни критерии и да са определени по прозрачен начин. Едновременно с това трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия, включително разходите за управление на енергийните обекти и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите. От представените от „ЕСО” ЕАД разчети пред регулаторния орган е било установено, че определената цена за достъп с предходното Решение № Ц-6/2014 г. не е довела до пълното компенсиране на разходи, направени след септември на 2012 година в резултат на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. Ето защо с Решение № Ц-27/2015 г., което е за следващ регулаторен период, невъзстановеният размер също е взет предвид при определяне на цената и съгласно него разходите следва да се компенсират на три равни части, което е намерило отражение и при приемането на цената за достъп в Решение № Ц-19/2016 г. и с това не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон.

Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗЕ и чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. В разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция) е посочено, че клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателите имат качеството на производители на ел. енергия, поради което дължат цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД, въпреки че са присъединени към електроразпределителната мрежа и имат договори за достъп със съответното електроразпределително предприятие.

Въз основа на изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че решението на административния съд е постановено при спазване на материалноправните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия отм. , но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора направеното искане от процесуалния представител на КЕВР за присъждане на разноски е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Поради това касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4718 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 7772/2016 г. от Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА „К. У. П“ АД, ЕИК 131562771; „УП България 1" ЕООД, ЕИК 200310951; „УП България 3" ЕООД, ЕИК 200310798; „УП България 6" ЕООД, ЕИК 200310517; „УП България 8" ЕООД, ЕИК 200310652; „УП България 9" ЕООД, ЕИК 200360203; „УП България 10" ЕООД, ЕИК 200360324; „УП България 11" ЕООД, ЕИК 200360694; „УП България 12" ЕООД, ЕИК 200360961; „УП България 13" ЕООД, ЕИК 200361159; „УП България 14" ЕООД, ЕИК 200359635; „УП България 15" ЕООД, ЕИК 200359852; „УП България 19", ЕООД, ЕИК 200328013; „УП България 21" ЕООД, ЕИК 200326927; „УП България 26" ЕООД, ЕИК 200327185; „Е. Б“ ЕАД, ЕИК 131282303; „ВАТ Бургас“ ООД и Ко.КД, ЕИК 201726739; „Е. Ш. АД, ЕИК 200780399; „Електрауиндс Ш. С“ АД, ЕИК 200853502 и „Х. У 2“ ООД, ЕИК 2001456770, да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.