О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2171

гр. София, 31.07. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 845 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. Г. чрез процесуалния му представител адвокат П. К. срещу определение от 30.11.2023 г. по в. гр. д. № 157/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възобновяване на производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Излага доводи, че в случая съдът неправилно не е възобновил производството по делото, тъй като следва служебно да изиска от компетентния съд в Р. К. разрешение за продължаване на исковото производство пред българския съд или съдействие от Комисията за финансов надзор като надлежен държавен орган, осъществяващ текущ и последващ контрол върху застрахователите и презастрахователите, регистрирани в Р. Б. Твърди, че е направил всичко зависещо от него, за да предостави информация във връзка с предявените вземания в производството по несъстоятелност на ответния застраховател със седалище в Р. К. но не е получил отговор от ОС – [населено място]. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът „Застрахователна компания - Олимпик“ АД, Р. К. чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ не е заявил становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.10.2019 г., Софийски апелативен съд е спрял производството по в. гр. д. № 157/2019 г. на САС, образувано по въззивна жалба на А. Г. срещу решение по гр. д. № 16715/2015 г. на СГС, с което съдът се е произнесъл по предявените от Г. срещу „Застрахователна компания - Олимпик“ АД преки искове, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 637 ТЗ с оглед постановеното на 30.07.2019 г. от компетентния съд в [населено място], Р. К. решение, с което „ЗК Олимпик“ АД е обявено в производство по ликвидация.

За да остави без уважение искането на ищеца въззивник за възобновяване на производството по делото с обжалвания акт, въззивният съд е приел, че не са отстранени пречките за движение на делото. Позовал се е на разпоредбата на чл. 637, ал. 3 ТЗ, според която спряното производство по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, се възобновява, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ или ако вземането е прието от синдика, но срещу него има направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ. Съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че в тежест на ищеца, явяващ се кредитор на обявения в ликвидация търговец, е да докаже пред съда, че са отпаднали пречките за движение на делото, а именно, че вземанията му не са приети от синдика и не са включени в списъка на приетите вземания към търговеца, одобрен от съда, което в случая не е сторено.

С обжалваното определение съдът е достигнал до законосъобразен резултат.

С решение от 12 ноември 2020 г. по дело С-427/2019 Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“ съгласно чл. 268, § 1, б. „г“ от Директива 2009/138/ЕО означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл. 268, §1, б. „а“ от Директивата - на административните или съдебните органи на държавите членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация. Посочил е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял ІV от Директивата и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства /с изключение на изрично посочените в чл. 292 от Директивата, според който действието на мерките по оздравяване или на производството на прекратяване и ликвидацията върху висящо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие, се регулира изключително от правото на държавата членка, където делото е висящо/. Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Е. С. и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството. Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл. 292 от Директивата/, които също следва да бъдат спрени. В т. 13 от мотивите на решението на СЕС от 12.11.2020 г. по дело С-427/2019 е констатирано, че съгласно член 220 от O peri Etairion Nomos (Закон за дружествата на Р. К. , когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия.

В процесния случай се установява, че по партидата на регистрирания в Р. Б. „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ е обявен акт на Областен съд на [населено място] по иск /дело/ № 655/18 г., с който пред компетентния съд в Р. К. е открито производство по ликвидация (принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност/несъстоятелност) на „Застрахователна компания - Олимпик“ АД със седалище в Р. К. и са назначени постоянни ликвидатори, вписани по партидата на клона в Р. Б. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 624, ал. 1 КЗ вр. чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО и тълкуването в посоченото решение на Съда на ЕС, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Р. К. поражда действие и на територията на Р. Б. където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. На основание разпоредбата на чл. 220 от Закона за дружествата на Р. К. приложим в случая по силата на чл. 624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство, включително процесното, което не попада в посочените в разпоредбата на чл. 292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. В тази насока е и определение № 71 от 29.03.2021 г. по т. д. № 488/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е прието, че при приложение на чл. 220 от Закона за дружествата на Р. К. производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. започналото в друга държава членка, в случая в Р. Б. исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде/да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване.

В случая пред въззивния съд ищецът въззивник не представя доказателства за предявяване на вземанията си, предмет на исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ, по съответния ред в производството по ликвидация на „Застрахователна компания - Олимпик“ АД със седалище в Р. К. респ. за приемането и удовлетворяването им в това производство, въпреки указанията на въззивния съд. Не се ангажират и доказателства, че вземанията му не са приети в производството по ликвидация на ответното дружество и компетентният съд – Областен съд в [населено място] е издал разрешение за продължаване на производството по настоящия имуществен спор. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че въззивният съд е дължал служебно да изиска от компетентния съд в Р. К. разрешение за продължаване на исковото производство, доколкото производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ. В случая не са налице предпоставките по чл. 230, ал. 1 ГПК съдът и сам да вземе мерки за възобновяване на производството /смърт на ищеца или случаите по чл. 229, ал. 1, т. 3 – 6 ГПК/, като специалното основание за възобновяване на производството по чл. 220 от Закона за дружествата на Р. К. изисква активно поведение лично на ищеца кредитор на несъстоятелния длъжник. Ето защо, като е приел, че не са налице предпоставките за възобновяване на спряното производство по в. гр. д. № 157/2019 г., Софийски апелативен съд е достигнал до законосъобразен резултат и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

При осъществяване на горевизираните предпоставки за възобновяване на производството по делото частният жалбоподател може да подаде нова молба за възобновяване, като удостовери надлежното предявяване на вземанията си и издаването на разрешение от компетентния съд за продължаването на производството по настоящия имуществен спор в случай, че вземанията не са приети и удовлетворени. При направено искане от страна на въззивника ищец Софийски апелативен съд следва да му окаже съдействие във връзка със снабдяването от компетентния съд в Р. К. с разрешение за продължаване на производството по делото, ако надлежно предявените вземания към длъжника чуждестранен застраховател, предмет на исковете чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, не са приети и удовлетворени.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.11.2023 г. по в. гр. д. № 157/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.