Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на М. Б, чрез процесуалния му представител ст. юрк.. Л, срещу решение № 269 от 21.02.2018г., постановено по адм. дело № 1079/2017г. на Административен съд – гр. Б., 9 състав, с което по жалба на „СИС Индустрийс“ ООД е отменено решение № 32 – 22273 от 26.01.2017г. на началника на М. Б, с което е определено тарифно класиране в клас 33 за стоката, обект на лабораторен анализ по митническа декларация (МД) № 16BG001000Н0052000/20161024 – код по ТАРИК 2204 30 94 00; определен е размер на възникнало митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и видът и размерът на дължимите суми за доплащане по МД, както следва: мито – 24 072, 02 лв. и ДДС – 4 814, 40 лв., потвърдено с решение № Р – 296/32 - 82142 от 24.03.2017г. на директора на Агенция „Митници“.
С решението на АС – гр. Б. М – Бургас е осъдена да заплати разноските по делото в размер на 1450 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Началника на Митница - Бургас. И. обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу решение № 32 – 22273 от 26.01.2017г. на началника на Митница – Бургас. П. разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът "СИС Индустрийс" ООД с представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С оспореното решение АС – гр. Б. е отменил като незаконосъобразно решение № 32 - 22273 от 26.01.2017г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № Р - 296/32 – 82142 от 24.03.2017г. на директора на Агенция "Митници". Посочените решения на митническите органи са издадени във връзка с МД №16BG001000H0052000/20161024г., с която "СИС Индустрийс" ООД е поставил под режим "допускане за свободно обръщение" стока, описана в клетка 31 като "гроздов сок от грозде сорт Смедеревка" с код по ТАРИК 2009 61 10 00, с изпращач на стоката "Венец" АД, Македония, при ставка на митото от трети страни 0%. На основание чл. 29, чл. 77 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9.10.2013г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, чл. 19 ал. 7 от ЗМ, чл. 54 ал. 1 от ЗДДС и чл. 20 от ЗАДС митническият орган е определил код по ТАРИK 2204 30 94 00 в кл. 33 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, както следва: мито – 24 072, 02 лв., акциз - 0, 00 лв., ДДС –7 136, 52 лв., от които за доплащане след приспадане на вече заплатени суми: мито – 24 072, 02 лв. и ДДС – 4 814, 40 лв. Изложил е съображения, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код, тъй като той се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0, 5 % vol, а анализираната проба според заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) с алкохолно съдържание 0, 6 % vol., но не отговаря на определението за "тихи вина" по смисъла на чл. 6 ал. 1 т. 1 ЗАДС, поради което не се дължи акциз.
За да отмени оспореното пред него решение на началника на Митница - Бургас, АС – гр. Б. е обосновал извод, че актът е издаден от компетентен митнически орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че не може да се кредитира направената от митническите органи експертиза на взетите от стоката проби, въз основа на които е издадено решението на Началника на Митница – Бургас. С. съда пробата, изследвана в МЛЕ, не е доказано, че пробата е взета в съответствие с Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Мотивирал се е, че неспазването на изискването за съхраняване на контролна проба и липсата на доказателства за консервиране на взетите от митническите служители проби, начина на вземането им, използваните съдове, начина на съхраняване и транспортиране, са довели до това да не може да бъде установено безспорно действителното алкохолно съдържание във внесения с МД продукт. Поради това е достигнал до извода, че от доказателствата по делото не може да се установи идентичност на стоката, предмет на ЕАД и стоката, изследвана от митническите органи, поради доказани нарушения относно начина на вземане, транспортиране и съхранение на пробите, които нарушения могат да ускорят процеса на ферментация и да променят химическите характеристики на стоката. Според съда така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение на Началника на митница – Бургас е съществено. Посочил е също, че след като административният орган не е разполагал с безспорни доказателства за действителното алкохолно съдържание на внесения продукт, не е следвало да постанови решение за промяна на тарифния код на същия. Обжалваното решение е правилно.
Неоснователно е направеното в касационната жалба твърдение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и в цялост, а е дал вяра само на доказателствата, представени от жалбоподателя в първата инстанция. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт АС Бургас е обсъдил приетите по делото доказателства, включително заключението на съдебно - химическата експертиза /СХЕ/ и защо тя не може да даде категоричен отговор на зададените въпроси, а именно поради липсата на контролна проба, върху която да бъде извършено изследване. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Изведените въз основа на тях изводи са обосновани и законосъобразни. В код 2009 съгласно Комбинираната номенклатура (КН) попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители; 2009 61 - със стойност Брикс, непревишаваща 30 и 2009 61 10 - със стойност, превишаваща 18 EUR на 100 kg нетно тегло. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем (забележка 2 на глава 22), не превишава 0, 5 % vol.
В определения с административния акт код 2204 30 94 00 съгласно КН се класират: Други видове гроздова мъст: частично ферментирали, дори такива, чиятo ферментация е прекъсната по начин, различен от прибавка на алкохол. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса в страната - 21.10.2016г.
Правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно - химическата експертиза. Според експерта гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока. При неправилно вземане, транспортиране и съхранение на пробите от внесения продукт процесът на ферментация може да се ускори и да промени химическите му характеристики. В тази връзка обоснован е изводът на съда, че изследваните в МЛЕ проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. Няма данни да са охлаждани, замразявани или консервирани. Не е била взета сборна проба, образувана от еднакви количества горна, средна и долна локални проби, а само такава от дъното на цистерната, а според вещото лице процесът на ферментация започва отдолу нагоре и таз ипроба не може да бъде показателна и представителна за цялото количество. Както правилно е отчел първоинстанционният съд, нарушенията при вземането на пробите с оглед естеството на продукта и възможността за бърза промяна на характеристиките му при въздействие на външни фактори, компрометират резултатите от извършената МЛЕ и тя не може да бъде зачетена като надлежен източник за определяне на характеристиките на продукта.
За да се класира стоката с код 2204 30 94 00, следва по несъмнен начин да е установено от митническия орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване в тежест на органа е да докаже това обстоятелство, като законовият начин за това е извършване на изследване на взетата контролна проба. Вещото лице е констатирало, че взетата контролна проба не се съхранява, поради което е невъзможно да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Целта на контролната проба е да послужи за повторен анализ при възникнал съдебен спор. Затова липсата й не позволява да се изследва действителното алкохолно съдържание на продукта, за да се съпостави с резултатите в МЛЕ и да се прецени правилността на направения въз основа на нея извод за наличие на такова над 0, 5 % vol., в частност в конкретния случай малко над тази стойност 0, 6%. Ето защо, изводът на съда, че от събраните доказателства не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от ЦМЛ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването на стоката и допускането й за свободно обръщение, е законосъобразен и обоснован. В тази връзка правилно съдът е заключил наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона при издаването на оспорения митнически акт.
Поради изложеното правилно АС Бургас е отменил оспореното решение на началника на Митница - Бургас, с което е определен нов тарифен код на внесената стока и са определени за доплащане задължения за мито и ДДС.
Следователно, доводите в касационната жалба са неоснователни и обжалваният съдебен акт е правилен
Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото в размер на 1200 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие / л. 29 от делото/ и списък с разноски / л. 30 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269 от 21.02.2018г., постановено по адм. дело № 1079/2017г. на Административен съд – гр. Б., 9 състав
ОСЪЖДА М. Б да заплати на "С. И" ООД със седалище гр. С. разноски за касационното производство в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.