Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Й.Б, представен от адв. В.Б, срещу решение № 2272/19.12.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1541 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001615003791-091-001/23.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в потвърдената и измемената при оспорването по административен ред части. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са доводи му са за опущения на съда в процеса на доказване заради отказа му да цени писмени и гласни доказателствени средства, установяващи връщането на заеми като основание за получаване на парични средства по банковите му сметки в ревизираните периоди, както и заем от чуждестранно физическо лице като източник на внесената през 2011 г. чужда валута, което изключва полученото като доход. Упреква съда за отказа му да цени заключенията на ССЕ. Отрича предпоставките за провеждане на ревизията пореда на чл. 122-124 ДОПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Пред АС Пловдив е обжалвана потвърдената и изменената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, в тежест на Й.Б са установени задължения за подоходен...