Образувано е по касационна жалба на главния архитект на О. Р против решение № 4/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 412/2017 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Михов-ММ-Г.М", гр. [населено място], против заповед № РД 03-45/27.09.2017 г. на гл. архитект на О. Р, с която е отказано издаването на виза за проектиране на обект "Промяна на предназначението на съществуваща бензиностанция в магазин за промишлени стоки и изграждане на едноетажна пристройка към него с Н до 9.00 метра" в УПИ ІІ-общински за обществено строителство, кв. 682 по плана на гр. Р., ж. к. "Изток", бул. "България". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи.
Правилно главният архитект на О. Р е отказал да издаде виза за проектиране на процесния обект. Издаването на виза за този обект би било в противоречие с действащата, относима към казуса, нормативна уредба. Съгласно действащото законодателство, съществува изискването в границите на урбанизираните територии, ограничителната строителна линия да се определя със строителните планове. От доказателствата по делото е видно, че в плана - ЧИЗП липсва ограничителна линия на застрояване, поради което на основание чл. 6, ал. 3 ЗП по отношение на определяне на ограничителната линия е необходимо да се изработи ПУП-ПЗ, ако се налага в имота да се реализира строителство. Видно е, че процесният имот е ситуиран на път от републиканска мрежа и попада в посоченото изискване.
Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, ответникът ще следва да заплати на О. Р разноските, сторени в производството - 250 лв за СТЕ и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, или общо 350 лева.
Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 412/2017 г. по описа на Административен съд Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на ЕТ "Михов-ММ-Г.М", гр. [населено място], против заповед № РД 03-45/27.09.2017 г. на главния архитект на О. Р, с която е отказано издаването на виза за проектиране.
ОСЪЖДА ЕТ "Михов-ММ-Г.М", гр. [населено място], да заплати на О. Р разноските, сторени в производството в размер на 350 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.