Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [Фирма 1] със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез процесуален представител адвокат А.М член на САК против решение № 541 от 22.12.2017г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 500/2017г. С него се отменя по жалба на Н.М с адрес в гр. [населено място], чрез процесуален представител адвокат К.С, член на ВТАК експертно решение № 0256 от заседание №075 от 2.06.2017г. на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/ по очни болести и върната преписката на НЕЛК за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, Н.М, чрез процесуалния си представител адвокат Станчев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид.
Ответникът, НЕЛК не се представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът, ТП на НОИ В. Т не се представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът, Регионална дирекция "Социално подпомагане В. Т не се представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът, Агенция за хора с увреждания не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н.М чрез адвокат Станчев срещу решение на НЕЛК №0256 от заседание № 075 на 2.06.2017г. на НЕЛК по очни болести. С него се потвърждава ЕР на ТЕЛК № 0454/30.01.2017г. в мотивите на което е посочено, че не може да се разглежда по амнестични данни причинна връзка - трудова злополука за пробивно нараняване на дясно око на дата 18.11.2015г.
Възраженията са били за незаконосъобразност на решението на НЕЛК с искане за отмяната му при наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК.
Съдът е разгледал по същество жалбата, като от фактическа страна са съобразени и обсъдени всички събрани по делото доказателства включително и заключение на медецинска експертиза като е изведен извод за внезапно увреждане - изразяващо се в проникващо нараняване на дясно око по повод работата на лицето на 18.11.2015г. Установено е, че няма медицинска документация за оказана първа медицинска помощ, като инцидентът е протекъл в работен процес. У. е, че за периода 18.11.2015г. до 8.05.2016г. няма издадени болнични листи за временна неработоспособност, като лицето е продължило да работи до 9.05.2016г. когато му е бил издаден болничен лист. Установено е, че са налице амбулаторни листи за извършени прегледи от офталмолог на 27.11.2015г., 4.12.2015г. и от 10.12.2015г. и трите с основна диагноза "Разкъсна рана на окото без пролабиране или загуба на вътрешно очни тъкани, амбулаторни листи, два броя за извършени прегледи от офталмолог на 13.05.2016г. и от 1.06.2016г. и епикриза от МБАЛ Св И. Р ЕООД гр. Г. О, от която е видно, че на 16.12.2015г. е приет и на 17.12.2015 г. е изписан след извършена операция с окончателна диагноза "Травматична катаракта на дясно око". Травматичното увреждане съдът е приел за безспорно установено при анализа на всички доказателства по делото и при наличие на всички законови предпоставки е приел наличие на причинна връзка с работата, която е извършвал поради което е изведен правен извод за наличие на трудова злополука. При допуснати нарушения по оценка на доказателства при издаване на обжалваното решение на НЕЛК, съдът е приел наличието на отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което го отменил като незаконосъобразно и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е правилно.
Осигуряването за трудова злополука е уредено в глава пета на КСО чл. 55 - чл. 67.
Налице е законово определение на трудова злополука в чл. 55 КСО, която е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Допълнителни критерии за характеризиране на злополуката като трудова са посочени в ал. 2, като не е налице трудова злополука само когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Трудовата злополука се установява чрез разследване, което трябва да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе по характера на злополуката.
В случая е спорен въпросът за причиннана връзка между описаните увреждания на здравето по време на работа и установени последващи действия и лечение по отношение на пострадалия с оглед приложение на нормативната уредба за характеризиране на злополуката като трудова. По делото са събрани множество и безспорни доказателства, от които следва единствения и непротиворечив извод за причинна връзка между увреждането по време на работа, изразяващо се в проникващо нараняване на дясно око и последвалата медицинска интервенция и временна неработоспособност, които доказателства са обсъдени от съда. Изведени са обосновани изводи относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора в съответствие с материалния закон. Съдът не е допуснал нарушения на процеса и доводите в тази връзка са неоснователни, тъй като са осигурени в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на правата на страните в защита на интересите им.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, ВАС шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 541 от 22.12.2017г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 500/2017г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.